Към тези мои думи се присъедини и друг:
— Та тук не се щадят дори и живите. С един се е случило нещо подобно, след като са обезобразили лицето му и го осакатили съвсем.
Тогава цялата компания избухна в необуздан смях, лицата и погледите на всички се обърнаха към един от гостите, който се беше уединил в ъгъла. Той се смути от настойчивостта на всички, промърмори нещо и искаше да стане, но Бирена го спря:
— Не, не заслужава, скъпи Телифоне, остани още малко и разкажи още веднъж с обичайното си остроумие онази твоя история, за да може ето и син ми Луций, който е с нас, да се наслади на твоя прелестен забавен разказ.
А той й отговори:
— Наистина, господарке, ти винаги си била вярна на твоята възвишена доброта, но нахалството на някои не може да се понася.
Толкова беше той раздразнен. Но настояването на Бирена, която го закле в името на своя живот, изтръгна най-после против волята му неговото съгласие да разкаже.
21. И така той събра накуп покривките и облегнат на възглавницата, опрян на лактите си, протегна дясна ръка — подобно на оратор — със свити двата крайни пръста, останалите извадени напред с издигнат заплашително палец и така започна спокойно:
— Още непълнолетен тръгнал бях от Милет за Олимпийските игри88. Желаех да посетя и тези места на прочутата провинция, след като пребродих цяла Тесалия, но в нещастен час попаднах в Лариса. Понеже пътните ми пари се бяха почти съвсем свършили, аз скитах по града, за да намеря изход от затруднението си. Тогава видях сред площада някакъв висок старец. Той беше стъпил на един камък и с висок глас разгласяваше, че ако някой желае да пази покойник, да си предложи условията. Аз се обърнах към един от минувачите и попитах:
— Какво чувам? Нима тук покойниците имат навик да бягат?
— Млъкни — отговори ми той. — Ти си още твърде млад и си чужденец, та естествено не знаеш, че се намираш в Тесалия, където жени-магьосници навсякъде изгризват части от лицата на покойниците: това им е нужно в тяхното магьосничество89.
22. Аз го запитах отново:
— А кажи ми, ако обичаш, в какво се състои тази охрана на покойник?
— Преди всичко — каза той — цяла нощ трябва да се бди непрекъснато, с отворени очи, бодро да наблюдаваш трупа, да не отклоняваш погледа си дори за миг встрани. Защото страшните и лукави същества се превръщат във всякакви животни и така скришно се промъкват, че измамват лесно дори самите очи на слънцето и на справедливостта. Те приемат формата на птици, после на кучета и мишки, а също така и на мухи. Тогава от злобните им заклинания пазачите се покоряват на съня. И никой не може да определи точно какви хитрости измислят нечестивите жени за задоволяване на своите желания. Въпреки това за тая опасна работа не дават по-голямо възнаграждение от четири до шест жълтици. Я, и щях да забравя! Ако на сутринта някой предаде тялото не съвсем запазено, каквото от него е откъснато или взето, всичко това той се задължава да възстанови, като го отреже от собственото си лице.
23. Щом узнах това, аз се окуражих и веднага се приближих до глашатая.
— Прекрати вече това викане — казвам му. — Ето ти готов пазач, да видим възнаграждението.
— Хиляда нуми90 — отговаря той — ще ти се броят. Но ти, млади човече, внимавай хубаво, защото ще трябва да пазиш добре тялото на един от първенците на града от злите харпии91.
— Глупости ми разправяш и празни приказки — казвам му. — Ти виждаш пред себе си човек от желязо, когото сън не хваща, сигурно по-бдителен и от самия Линцей92 или Аргус93, с една дума — целият е само очи.
Едва изрекъл това, и той веднага ме поведе към някаква къща, чиято врата беше затворена, затова ме покани да вляза вътре през една малка задна вратичка. После отвори някаква тъмна стая със залостени прозорци и посочи към една нажалена матрона, облечена в черна дреха. Той се приближи до нея с думите:
— Ето, тоя е съгласен и се наема да бъде вярна стража на твоя съпруг.
Тогава тя отмести падналите от двете й страни коси и разкри лицето си, прекрасно и в скръбта й. Като ме погледна в очите, тя ми каза:
— Моля те, изпълни длъжността си колкото може по-бдително.
— Не се безпокой — отговорих й, — само приготви съответната награда.
88
Олимпийските игри се устройвали всеки четири години в Олимпия, в областта Елида, Пелопонес. За състезанията се стичали зрители от целия античен свят (на жените било забранено да присъствуват под страх на смъртно наказание). Телифрон е тръгнал от гр. Милет в Мала Азия, пътувал на север до Хелеспонт, оттам през Тракия, Македония и Тесалия искал да се отправи за мястото на игрите.
91
92
Героят Линцей (от гр. lynx — „рис“) имал толкова силно зрение, че могъл да вижда през всякакви предмети, скали и дървета.
93
Аргус според античната митология бил гигант със сто очи, от които спели и почивали само по две, а останалите гледали на всички страни и виждали всичко. Той бил поставен от ревнивата Хера да пази любимата на Зевс нимфа Ио, превърната в крава.