24. След като се разбрахме така, тя стана и ме въведе в друга стая. Там тя разкри с ръка пред седем свидетели94 тялото на покойника, покрито с блестящи покривки, и след като дълго плака над него, призова честността на присъствуващите и почна да показва грижливо отделните части на тялото му, а някой записваше нарочно на плочки думите й.
— Ето — произнася тя, — носът е цял, очите са непокътнати, ушите са здрави, устните са недокоснати, брадичката е запазена. Всичко това вие, честни квирити, удостоверете.
След тези думи към плочките бяха прибавени печати95 и тя си тръгна.
А аз й казвам:
— Заповядай, господарко, да ми се приготви всичко, което ми е необходимо за случая.
— Но какво искаш? — запитва ме тя.
— Една много голяма лампа — отговарям — и масло, достатъчно, за да свети, докато просветне денят, и топла вода заедно със съд за вино, освен това чаша и поднос с наредени върху него остатъци от угощение.
Тогава тя поклати глава и каза:
— Я се махай, простако! Търсиш угощения и дела си от тях в траурен дом, където вече толкова дни ни най-малък пушек не се е показал. Ти да не мислиш, че си дошъл да пируваш? По-добре се отдай на скръб и сълзи, както подобава за такова място.
В същото време погледна слугинята и каза:
— Марина, бързо дай лампа и масло, затвори пазача в стаята и веднага излизай.
25. Така оставен самичък за утеха на покойника, аз си търкам силно очите и ги въоръжавам за бдението, след това се развличам с песни, а през това време почна да се здрачава, настъпва нощ, нощта напредва и след това още по-напреднало време за сън и дълбока нощ96. И на мене страхът ми все се увеличаваше. И изведнъж пропълзя невестулка, застана срещу мене и втренчи в мене поглед, така че аз се смутих от прекалената дързост на толкова малкото животинче. Най-после й казах:
— Махай се, мръсно животно, прибери се при подобните си в градината97, преди да изпиташ набързо силата ми. Махай се!
Тя обърна гръб и изчезна бързо от стаята. В същия миг дълбок сън внезапно ме кара да потъна в дъното на някаква пропаст, така че и самият делфийски бог98 лесно не би различил кой от нас двамата легнали там е повече мъртъв. В това безжизнено състояние, сам нуждаещ се от друг пазач, аз, може да се каже, не бях там.
26. Тъкмо тогава прозвуча през тишината на нощта оглушителният вик на качулатата команда99. Най-после аз се пробудих и обзет от силен страх, тичам към трупа, приближавам лампата, вдигам покривалото от лицето му и започвам да проверявам отделните му подробности — всичките бяха на мястото си. Ето влиза боязливо и нещастната съпруга със сълзи на очи заедно с вчерашните свидетели и веднага се спуска към тялото, много и дълго го целува и след това на светлината на лампата преглежда всичко. След това се обръща и извиква своя управител Филодеспот100 и му нарежда незабавно да изплати възнаграждението на добрия пазач. Веднага ми донесоха парите и тя ми каза:
— Крайно ти благодарим, млади момко, и, бога ми, заради тази изпълнена със старание услуга отсега нататък ще те числим към останалите наши семейни приятели.
На това аз, вън от себе си от радост поради неочакваната печалба и поразен от блестящите жълтици, които от време на време разклащах в ръката си, отвръщам:
— Нещо повече, господарко, смятай ме за един от твоите слуги й колкото пъти пожелаеш моята помощ, не се колебай да ме повикаш!101
Едва бях изрекъл тия думи, и веднага всички близки, проклели ме като нечестивец, ме погнаха кой с каквото му попадне — един ме удря с юмрук в челюстта, друг ме ръга с лакти в гърба, трети ме пронизва враждебно с длани в хълбока, ритат ме, скубят ми косите, късат ми дрехите. Така разпокъсан и раздробен, също като гордия аонийски младеж102 или като пимплейския певец103, ме прогониха от дома.
27. И докато на съседната улица се съвзема и разбера твърде късно моите злокобни и непредпазливи думи — трябва да си призная справедливо, че бях заслужил и повече удари, — ето вече, след като са оплакали за последен път и са се простили с покойника, го изнесли от дома му. И по стар обичай, тъй като той е бил един от знатните, устроената на държавни разноски погребална процесия минаваше през площада. Насреща изтича, облечен в черно, някакъв старец, наскърбен и в сълзи. Като скубеше почтената си бяла коса, той хвана с две ръце носилката и с висок глас, прекъсван от чести хълцания, се провикна:
94
В древността имало изградена цяла мистика на числата. Така числата 3 и 7 се смятали за свещени и били почитани, особено от питагорейците. Затова се говори за седем чудеса на света, седем мъдреци и пр. Тук призованият брой свидетели е според тогавашната съдебна практика, но употребен в пародия.
95
Плочки с написан върху тях текст, който имал характер на документ, били съединявани наедно и завързвани с връв, върху която били поставяни печатите на свидетелите.
96
Описанието следва делението на нощта на 6 части според древните: crepusculum — здрач, fsx — времето, когато се палят светилниците, concubium — време за лягане, nox intempesta — тъмна дълбока нощ, gallicinum — пеене на петлите, aurora vel crepusculum matutinum — зора или утринен здрач.
97
В някои издания на латинския текст вм. in hortulus — в градините, стои in musculus — при мишките.
98
Аполон, чието прорицалище се намирало в гр. Делфи, областта Фокида в Средна Гърция, освен другите си качества бил бог на мъдростта.
99
Нощна стража, която възвестявала края на нощта. Епитетът е даден поради формата на шлемовете им.
100
Името на управителя Филодеспот (на гръцки ез. „който обича господаря си“) е избрано твърде подходящо.
101
За древните всяка случайно и необмислено казана дума се смятала за лошо предзнаменование и имала силата на предсказание.
103
Орфей. Срв. бел. 38 към I кн. —