Дали по физиономията, отпечатана в тези творби, можем да наречем писателя действуващ в ширина, разнообразен, но повърхностен? „Магарето“ би ни помогнало, защото и то е развито в ширина. Апулей е верен на настоящето на своя век, ограничено между полюсите на риторския формализъм и страстта към всичко ирационално. Едно време, което иска да се познае, но като крайна формула постига нещо друго. В „Златното магаре“ романистът и философът съжителствуват не просто така, а за да се допълват в цялостност, която може да бъде цяла само ако приема разни лица.
Днес само „Златното магаре“ пази истински славата на Апулей. Що се отнася до романната форма и сюжета за превърналия се в магаре човек, книгата не е оригинална творба. Възникнала е като волен превод на началото на обемисто повествование, наречено „Метаморфози“ и приписвано на някой си Лукий от Патра. Всъщност и Апулеевият роман се нарича „Метаморфози“. „Златно магаре“ го нарича Августин. В гръцкия оригинал ставало дума за много подобни метаморфози като тази на Луций, но изглежда, Луциевата се откроявала, защото и един друг автор преработва същия разказ — на гръцки, в кратка; достигнала до нас повест „Лукий или магарето“, принадлежаща или приписана, на Лукиан. От Апулеевата трактовка я отделя особено това, че след превръщането си наново в човек гръцкият Луций съжалява за времето, когато е бил магаре.
С волно превеждане на оригинала и монтиране на допълнителен материал Апулей създава романна творба, в която битово-сатиричното и сериозното мистериално-философско начало биват свързани в противоречиво, но изразително единство. Всъщност това е въпросът — дали на романа принадлежи само битово-сатиричният елемент, а мистериално-философският унищожава романния свят или, напротив, го разширява. Преди това трябва да се отговори на друг въпрос — какво собствено представлява самото романно начало.
Да се опрем на повърхностна, но безспорна характеристика. Романът развлича, доставя удоволствие на един читател, който търси разнообразие. Романът е наниз от всякакви истории — сериозни, трагични, патетични, фантастични, сатирични, пародийни, весели, еротични. Не бихме изчерпили лесно с изброяване характера и вида на повествованията, вграждани в подобна книга. Както и в „Златното магаре“ — откриваме фолклорни новели за хитреци и жени-прелюбодейки, преразкази на трагедийни фабули, фантастични приказки, риторически описания (т.нар, екфрази), любовно-авантюрни сюжети, резюмета на съществуващи романи, разкази за небивалици. В уводните думи към „Златното магаре“ Апулей обещава на своя читател, че ще го забавлява. Такъв е законът на жанра — да развлича с разкази. Разбира се, самият жанр не се нарича роман. Името му е друго — „милетски стил“. Апулей отнася своята книга към жанра на т.нар. „Милетски разкази“, недостигнал до нас сборник от весели непристойни истории, гръцки оригинал, който се радвал на голям успех и в латинския си превод през първи век пр.н.е. Не знаем с какво печелела широкия читател тази книга. Вероятно с пъстротата, с разнообразието, със свободата на словото си. Изглежда, и „Милетски разкази“ като „Сатирикон“ били повествователна смесица. Така че в този си вид романът е определен от факта, че развлича с повествователното си разнообразие. Повествователната пъстрота води до смяна на настроението. Веселието и комиката отстъпват на потиснатост и трагика, редуват се страх и възторг, радост и скръб. Нуждата да се разнообразява читателят и разнообразието на разказните средства налагат на романа особено виждане на света, улавянето му като многообразие и динамика.
В границите на романа светът преди всичко се възприема в двата крайни полюса на високото и ниското. Чрез посредничеството на разни фолклорни разкази романът заема този начин на световъзприемане от народната карнавална култура. В условния романен свят човешката действителност се открива преди всичко като сфера на ниското, на ликуващата материална низина, в чиито хаос и динамика бива изпитано всичко сериозно и високо. Карнавален е началният смисъл на Луциевата метаморфоза в магаре, този древен символ на сексуалност и лакомия, на празнична телесност. Наказание за греха на прекаленото любопитство според замисъла на Апулей, метаморфозата в магаре трябва да се разбира контекстуално и като нещо положително, като средство за обнова. Превръщането е един вид преобличане, в което се срещат и изпитват разни същности. Както и тоягите, налагани на нещастното животно, заплахата, че ще го изтърбушат и скопят, означават не просто мъка и предизвикват съчувствие, те са карнавална буфонада, която завършва с пълно тържество на телесността — магарето се освобождава от мъчителите си, като ги залива с нечистотии.