— В името на вашата честност, квирити, в името на вашата всепризната справедливост, вземете под защитата си убития си съгражданин и сурово накажете най-ужасното престъпление на ей тази нечестива и престъпна жена. Защото тя и никой друг погуби с отрова нещастния младеж, моя сестрин син, за угода на любовника си и за да заграби наследството му.
Така този старец отправяше жални оплаквания ту към едни, ту към други. Между това народът почна да се вълнува и поради правдоподобността на обвинението да вярва в жестокото престъпление. Едни викат да я изгорят, други търсят камъни да я убият, дори подтикват и децата да я замерят. А тя с престорени сълзи се кълнеше с най-светли клетви във всички божества и отхвърляше да е сторила такова ужасно престъпление.
28. Накрая старецът каза:
— Нека оставим решението за истината в ръцете на божественото провидение. Между нас се намира Затхлас, един от първите египетски пророци104, с когото предварително се уговорихме срещу голямо възнаграждение да извика за кратко време от подземното царство душата на мъртвия и да възвърне това тяло от смърт към живот.
И в същото време изведе пред всички някакъв младеж, облечен в ленени дрехи105, със сандали от палмови листа106 и със съвсем обръсната глава107. Дълго му обсипваше той ръцете с целувки и дори му докосна коленете108, а после каза:
— Смили се, жрецо, смили се в името на небесните светила, на подземните божества, на природните стихии, на безмълвието на нощта, в името на мистериите на Коптос, в името на пълноводния Нил, в името на тайните на Мемфис109 и свещените систри на Фарос110. Дай му да видя за кратко слънчевите лъчи и в навеки склопените очи влей частичка светлина. Нито се съпротивляваме на неизбежното, нито оспорваме на земята нейното право, но за да получим утехата на отмъщението, молим да се възвърне един живот за кратък срок.
Пророкът, склонен по такъв начин, постави някаква тревичка върху устата на покойника и друга на гърдите му. След това, обърнат на изток, мълчаливо призова изгряващото свещено слънце. Тържественият изглед на тази сцена възбуди така вниманието на присъствуващите, че те очакваха с нетърпение голямото чудо.
29. Аз се смесих с тълпата и се качих на един малко по-висок камък зад самия ковчег, за да мога да наблюдавам всичко с любопитните си очи. Ето гърдите почват да се издигат, вените живително пулсират, духът изпълва тялото. И покойникът се изправи — младият човек проговори:
— Защо, моля ви се, след като съм вкусил от питието на Лета111 и съм плавал по Стигийското блато112, ме възвръщате за миг към задълженията на живота? Престани, моля те, престани и ме върни към моята почивка.
От тялото се чу този глас, но пророкът извика много по-живо:
— Защо не разкажеш тук на народа подробно и не разкриеш тайната на твоята смърт? Или смяташ, че аз с моите заклинания не мога да извикам фуриите113 и да предам немощното ти тяло на мъчения?
Той слушаше от ковчега и с дълбока въздишка се обърна така към народа:
— Погубен от злото изкуство на младата си съпруга и обречен на отровната чаша, аз отстъпих още затопленото си легло на прелюбодееца.
Тогава примерната съпруга стана изведнъж дръзка и по светотатствен начин се опълчи срещу изобличенията на съпруга си, като започна да спори с него. Народът почна да се вълнува, изказват се различни мнения — едни предлагат коварната жена веднага да бъде погребана жива заедно с тялото на съпруга си, други смятат, че не трябва да се вярва на лъжата на един труп.
30. Но на тези колебания сложиха край следващите думи на младежа, понеже той отново въздъхна дълбоко и прибави:
— Ще ви дам съвсем ясни доказателства за безупречната истина и ще ви разкрия нещо, което абсолютно никой друг не знае, нито предчувствува.
Тогава ме посочи с пръст:
— Докато този крайно бдителен пазач на моя труп стоеше ревностно настрана, старите магьоснички, които заплашваха моите тленни останки, напразно меняха образите си. След като не можаха да измамят ревностното му усърдие, накрая изсипаха върху него сънен облак и го приспаха дълбоко. И те не престанаха да ме викат по име, докато моите разхлабени стави и изстинали членове не се опитаха да изпълнят заповедите на магьосническото изкуство. Тогава този млад човек, наистина жив, но заспал като труп, понеже се нарича със същото име като мене, чувайки своето име, се надигна и сам тръгна напред несъзнателно, също като безжизнена сянка; въпреки че вратата на стаята беше внимателно заключена, през някоя дупка те му отрязаха най-напред носа и после ушите. Така че той понесе касапницата вместо мене. И за да замажат лъжата си, те му залепиха уши от восък, издялани също като неговите, и нос, подобен на неговия. И сега този нещастник стои пред вас, получил възнаграждение не за своето усърдие, а за своето обезобразяване.
104
В Египет било много разпространено магьосничеството, което изобщо има ориенталски произход.
105
Облеклото на египетските жреци било от ленен плат. С такъв плат били покривани свещените предмети.
106
Египетската богиня Изида имала на краката си сандали от победните палмови листа, също и нейните жреци. Виж XI кн., 4 гл.
107
Жреците на Изида и посветените в тайните на тази богиня били с гладко избръснати глави. Виж XI кн., 10 гл.
108
Докосването до коленете на някого в древността се смятало за знак на настойчива и гореща молба.
109
Градовете Коптос (в Горен Египет) и Мемфис (в началото на делтата на р. Нил) били средища на различни религиозни култове. Тук са споменати като застъпници на разнообразните египетски мистерии, свързани с култовете на египетските богове.
110
На разположения пред град Александрия остров Фарос имало известно светилище на богиня Изида, към чийто култ принадлежи музикалният инструмент систър. Виж описанието му в XI кн., 4 гл.
111
112