Ако търсим романа отвъд романното превръщане на героя в магаре и антироманното възстановяване, но по същество губене на човешкия лик, осъществено във финала, редно е да го потърсим в живата повествователна стихия на книгата, не просто погълнала разни разказни форми, за да имитира реалното жизнено многообразие, а експериментираща с тях, поставящи ги в особено значещи отношения. Романът има нужда от свой език, за да бъде роман. За изграждането на този език „Златното магаре“ на Апулей има принос, несравнимо по-висок от който и да е друг античен роман, включително и от „Сатирикон“ на Петроний.
Богдан Богданов
Първа книга
1. А сега аз ще ти сплета в милетски стил1 низ от всякакви историйки и ще погаля благосклонния ти слух с приятно бъбрене, стига само да благоволиш да надникнеш в египетския папирус, изписан с острие от нилска тръстика2. Ти ще се удивляваш на образите и ориста на хора, които се преобразяват в други същества и по същия начин отново получават предишния си вид. Започвам. Кой ли пък съм аз?3 Чуй накратко.
Атическият Химет4, ефирският Истъм5 и спартанският Тенар6, щастливи места, възхвалени навеки в още по-щастливи книги, са откърмили в древността моя род. Там още с първите занимания на моето детство овладях атическия език7. По-късно в столицата на Лациум8 като новак в науките с непосилен труд усвоих и изучих родния език на квиритите9 без помощта на учител.
Ето защо моля предварително за снизхождение, ако в неопитността си в този чужд за мен език употребя понякога неподходящ израз10. Но, разбира се, и самото преминаване от единия на другия език отговаря на този стил на неочаквани обрати11, към който пристъпвам сега. Започвам гръцки разказ. Читателю, внимавай: ще останеш доволен.
2. В Тесалия12 — оттам именно води произхода си майчиният ми род, който се гордее с потеклото си от прочутия Плутарх13 и внука му, философа Секст14, — та именно в тази Тесалия отивах по работа. Пребродих планински стръмнини и прелестни долини, росни морави и плодородни поля, възседнал снежнобял местен кон. Когато усетих, че той вече се заморява, за да се раздвижа и аз, претръпнал от дългото седене, скочих на крака, изтрих потта на коня с шума, разтърках му грижливо челото, помилвах го по ушите, свалих му юздата и го поведох полека, с бавна стъпка, докато отстрани умората, като облекчи стомаха си по обикновения и естествен начин. И докато той, навел глава, вървешком уталожва глада си с трева по края на ливадата, аз застигам двама пътника, които вървяха малко по-напред. И докато давам ухо да разбера за какво приказват, единият от тях избухва в смях:
— Остави — казва — тези приказки, те са толкова глупави и са такива дебели лъжи!
Като чувам това, жаден както винаги за нещо ново, аз се обаждам:
— Напротив! Позволете и на мен да взема участие във вашия разговор. Аз наистина не съм любопитен, но бих желал да зная ако не всичко, поне нещичко повече. В същото време забавните и приятни истории ще облекчат изкачването ни по голямата стръмнина.
3. Този, който беше почнал, добави:
— Разбира се, тези измислици са толкова верни, колкото ако някой каже, че с магически шепот бързите реки се връщат към извора си, морето лениво се сковава, ветровете безжизнено стихват, слънцето спира, от луната закапва на земята пенлива роса15, звездите се отронват, денят се скрива, нощта се задържа. Тогава аз се окуражих да кажа:
— Ей ти, който беше започнал да разказваш, не се стеснявай и не се докачай, ами продължи разказа си.
А на другия:
— Ти със запушени уши упорито отхвърляш това, което може би с право се казва. Бога ми, ти си на погрешно мнение, като мислиш, че е лъжа онова, което изглежда ново за слуха ти или необикновено за окото или което ни изглежда по-трудно за разбиране. А ако вникнеш в него малко по-внимателно, ще разбереш, че то е не само ясно за разбиране, но и лесно за изпълнение.
4. Ето, аз вчера вечер, докато се надпреварвах с мои сътрапезници да надвия една по-големичка ечемичена питка със сирене, насмалко не загинах, понеже някаква мазна, леплива хапка ми заседна на гърлото и запуши дихателния ми път. Обаче неотдавна на Шарената колонада16 в Атина видях с тия две очи фокусник да гълта остър кавалерийски меч с острието напред и веднага след това, подмамен от няколко дребни монети, заби в корема си ловджийско копие откъм смъртоносния му край. И ето на обкованата с желязо дръжка, където дървото на обърнатото копие стърчи от корема към тъпия край, се покатери момче с нежна хубост и изпълни гъвкав и ловък танц със сложни извивки, като че ли нямаше кости, за учудване на всички ни, които присъствувахме там. Сякаш около чепатия кривак с полуокастрени клони на бога на лекарите17 се е омотала с бързите си извивки благородната змия. Но хайде, ако обичаш, ти, който беше започнал, довърши разказа си. Аз ще ти повярвам и сам, и заради тогова и ще те нагостя в първата срещната странноприемница. Тази награда ти е сигурна.
1
3
Посочените биографични данни се отнасят до героя, а не до автора, който произхожда от Мадаура в Африка.
6
7
Атическо наречие вместо гръцки език. Също и Апулей, подобно на героя си, е изучил гръцки преди латински език.
9
10
Извинението е по-скоро духовитост, понеже Апулей владее латински език със съвършенството на голям майстор-стилист.
11
В оригинала е употребен фигуративно изразът
12
Област в Североизточна Гърция, която се ползувала с лошата слава на страна, в която се шири магьосничеството.
13
14
15
Вярвало се, че магьосниците могат със заклинания да предизвикат по повърхността на луната пяна, която падала на земята във вид на роса, откъдето я събирали.
16
17
Жезълът с увита около него змия бил един от атрибутите на бога на лечението Ескулап (Асклепий).