3. Беше вече съвсем светло, когато, отдъхнал си на мекото легло, скочих бодър и чух разговора, на ония, които бяха прекарали цялата нощ на пост без сън. Пазейки ме, те спореха така за моята съдба:
— Дали още се мята от страшния бяс това нещастно магаре? Сигурно вече отровата съвсем го е изтощила след буйния му припадък!
За да сложат край на тия спорове и съмнения, те решиха да проверят тази работа и да погледнат през някаква дупка на вратата. Видяха, че съм здрав, и че стоя напълно спокоен. Като разтвориха вратата по-широко, пробваха моята кротост. Един от тях, като че ли изпратен от небето за мой спасител, предложи на останалите особен начин за изследване на моето здраве: да поставят пред мен ведро, пълно с прясна вода за пиене, и ако аз без колебание и както обикновено поема водата и не се отвърна от нея, значи, че съм здрав и свободен от всякаква болест; напротив, ако със страх избягна водата, щом я видя, тогава безспорно зловредният бяс още продължава. Този начин за проверка на беса, предаден от старите книги, се ползува с широка употреба.
4. Това предложение им се хареса и веднага ми донесоха огромен съд, напълнен с прозрачна вода от близкия извор; и ми я поднесоха нерешително. А пък аз без всякакво бавене пристъпих дори сам насреща и утолих силната си жажда, като пъхнах цялата си глава в съда. След това изпих до дъно спасителната, наистина спасителна за мене вода. И вече кротко понасях и леките удари с ръка, и милването по ушите, и подръпването на юздата, и всякакви такива изпитания, докато въпреки тяхната особена подозрителност не доказах на всички моето кротко послушание.
Като избягнах по този начин двойната опасност, на другия ден, отново натоварен с божествени потреби — с кастанети и цимбали, се впуснах пак на път като пазарски просяк! Като преминахме през много хижи и села, отбихме се в някакво селище, разположено между полуразрушени следи от някакъв богат град, както казваха жителите. Отидохме в близкия хан и там узнахме забавната история за някакъв бедняк, когото жена му направила рогоносец. Искам и вие също да я узнаете.
5. Този човек, измъчван от крайна бедност, живял от дребни доходи, като предлагал занаятчийския си труд. Той имал женица — също като него бедна душица, но известна със своя крайно разпуснат живот. Един ден, когато той отишъл рано сутринта на работа, веднага след него тайно се вмъкнал в дома му дързък любовник. И тъкмо жена му с него безгрижно се отдавала на ласките на Венера, съпругът, без да знае и да подозира нещо, внезапно се върнал в дома си. Като видял вратата затворена и подпряна дори, похвалил на ума си досетливостта на съпругата си. После заблъскал вратата и с подсвиркване с уста известил за своето присъствие. Тогава хитрата и опитна при такива деяния жена, като освободила със съжаление любовника си от своите крепки обятия, тайно го скрила в един кюп, който бил оставен полузарит в ъгъла, но съвсем празен.309 И щом отворила вратата, веднага се нахвърлила с ругатни към влезлия вътре съпруг.
— Така ли празен и безделник ще ми се разхождаш с ръце в пояса? Защо не си отишъл както обикновено на работа? Ти не милееш за нас, за нашия живот и не се грижиш за препитанието ни! А пък аз, нещастната, ден и нощ напрягам моите сили над преждата, та поне лампа да свети в нашата колиба! Колко по-щастлива е моята съседка Дафна, която още от сутринта, сита и доволна от ядене и пиене, се търкаля със своите любовници!
6. Мъжът й, сконфузен от това, казал:
— Виж какво: господарят, при когото ние работим, има дело в съда и ни освободи за днес, но аз измислих нещо за днешния ни обед. Виждаш ли този кюп? Той е все празен и само място заема! Само ни пречи тук на движението и никаква полза нямаме от него. Аз го продадох на един човек за пет денария и ето го, че иде, за да плати и да си го вземе. Хайде, запретни се и ми помогни малко, та да го измъкнем и да го предадем на купувача.
Безсрамната жена веднага съобразила и отвърнала с дързък смях:
— Брей, какъв мъж и опитен търговец съм имала! Та ти си продал за по-малко пари вещта, която аз — жената, бидейки си у дома, продадох вече за седем денария!
Зарадван от надбавката на цената, мъжът попитал:
— Е, а кой е този, който ти е дал толкова?
309
Голяма делва за вино. Понеже не е била употребявана дълго време, по стените й се образувала винена кал, която бедният занаятчия трябвало да изчегърта.