18. Но прославената хубост на тая жена не могла да се укрие от страстната бдителност на Филезитер. Подбуден и възпламенен от особената мълва за нейното целомъдрие и от невероятната бдителност на пазача й, той бил готов да направи и да изпълни каквото и да е: решил да пусне в ход всички средства, за да завладее този дом с неговите твърде строги обичаи, уверен в нетрайността на човешката вярност. Знаейки, че парите проправят пътя през всички трудности и че дори железни врати могат да се разбият чрез пари, той намерил случай да се срещне насаме с Мирмекс, открил му своята любов и го помолил да му окаже помощ в неговите страдания. Говорил му, че е решил в себе си бърза смърт, ако не получи своето в най-скоро време, че робът не трябвало да се страхува никак от тази работа, тъй като той сам вечерно време, под закрилата на тъмнината, тайно би могъл да влезе вътре и след кратко време да се върне обратно. Към тези и от подобен род молби той прибавил и силен клин, способен да разбие със своя неудържим натиск твърдата непоколебимост на роба — протегнал ръката си и му показал бляскави съвсем нови златни монети, от които двадесет определил за младата жена, а десет с удоволствие предложил на него самия.
19. Мирмекс изпаднал в ужас от нечуваното предложение и избягал веднага, като си запушил ушите. Но не можел да се махне от очите му пламтящият блясък на златото; а макар че се бил отдалечил и с бързи крачки достигнал в къщи, все виждал прекрасното сияние на монетите и вече притежавал във въображението си голямото богатство. Всичко това разстроило страшно ума му: този нещастник бил дърпан и разкъсван от противоречиви мисли: от една страна — вярност, от друга — печалба, тук — мъки, там — удоволствие. Накрая златото победило страха от смъртта. Страстта му към прекрасните монети съвсем не заглъхвала с времето, напротив, гибелната алчност овладяла дори нощното му спокойствие и макар господарските заплахи да не му позволявали да се отделя от дома, златото го призовавало навън. Тогава той преодолял срама си, отхвърлил нерешителността си и предал предложението на своята господарка. Тя не отстъпила на вроденото женско лекомислие и веднага обменила своето целомъдрие за презрените монети. Изпълнен от радост, Мирмекс побързал окончателно да погуби своята вярност, мечтаейки не дори да получи, но поне да се докосне до тези пари, които бил видял заради своята гибел. Обзет от радост, той съобщил на Филезитер, че благодарение на неговите усилия желанието му е изпълнено, и веднага поискал обещаната награда. Ръката на Мирмекс, която никога не била виждала дори медни пари, сега държала златни!
20. Когато съвсем се мръкнало, довел до къщата жадния любовник с плътно покрита глава и след това го въвел в спалнята на господарката си. Едва-що изпитали своите прегръдки и започнали да чествуват новородената любов под знамената на Венера като голи войници, изведнъж, против всякакво очакване, възползувай от мрака на нощта, ненадейно се появил пред вратата на своя дом съпругът. И блъскал вече, викал, удрял с камък по вратата: забавянето на прислугата засилило подозренията му. Страшно заплашвал той Мирмекс с жестоки наказания. А пък Мирмекс, изплашен до смърт от внезапната беда, се разтреперил и загубил и ума, и дума: нищо друго не могъл да измисли, освен да се извинява с това, че бил поставил някъде ключа и в тъмнината не можел да го намери. Между това Филезитер чул шума, бързо надянал туниката си и в бъркотията избягал бос от спалнята. В това време Мирмекс втикнал ключа в ключалката, отворил вратата и пуснал разгневения си господар. Той веднага се впуснал към спалнята, докато през това време Мирмекс тайно пропуснал Филезитер през вратата. Почувствувал се в безопасност, след като младежът преминал прага, той затворил вратата и се върнал отново да спи.
21. Но щом на разсъмване Барбар станал от леглото, видял под кревата чуждите сандали, с които Филезитер се бил промъкнал. Той се усъмнил каква работа е станала, но не открил своето подозрение нито на жена си, нито на някой друг от домашните, а взел сандалите и ги скрил тайно в пазвата си. По негова заповед робите вързали Мирмекс и го повели към пазарния площад. А господарят, потискайки мълчаливо в себе си мъката, побързал също нататък, като бил уверен, че по тези сандали той много лесно ще може да попадне на дирите на прелюбодееца. И ето по улицата Барбар начумерено пристъпвал с гневно лице, а след него — вързаният в окови Мирмекс, който, неуличен явно във вина, но измъчван от угризението на съвестта, с обилни сълзи напразно се стараел с жалки молби да предизвика състрадание към себе си. За щастие случайно насреща им се изпречил Филезитер, тръгнал съвсем по друга работа. Развълнуван, но не изплашен от неочакваното зрелище, той си спомнил каква грешка е допуснал в бързината си и съобразил веднага възможните последствия със свойственото си присъствие на духа; като разбутал робите, със страшен вик се нахвърлил към Мирмекс и биейки го с юмруци по лицето, но не силно, завикал: