— Ах ти, негоднико, ти, мошенико! Нека твоят господар и всички небесни богове, които ти оскверняваш с лъжливите си клетви, да те погубят мизерно, мизернико! Ти вчера в банята си откраднал моите сандали! Заслужил си, бога ми, и още как тия вериги да изгният на тебе и отгоре на това в тъмница да не видиш бял свят!
Чрез тази умела лъжа на смелия младеж Барбар бил измамен, нещо повече — той възвърнал спокойствието си и отново се изпълнил с доверие към Мирмекс; когато се върнал в къщи, повикал Мирмекс и давайки му сандалите, му простил от душа и го посъветвал да върне откраднатата вещ на притежателя й.
22. Старицата още не беше свършила да бъбри и жената започна:
— О, колко щастлива е тази, която има такъв смел и безстрашен приятел! А аз, нещастната, имам мъж, който се бои и от шума на воденичното колело и дори от лицето на това гадно магаре.
На тези думи старицата отвърна така:
— Аз ще ти доведа и на теб такъв надежден любовник, смел и пъргав! — И с тези думи излезе от стаята, като се уговориха привечер още веднъж тя да дойде. А пък добродетелната съпруга веднага започна да приготвя салийски321 обед: прецежда322 скъпи вина, приготвя гозби от прясно месо и сервира колбаси. След това нарежда богата трапеза и зачаква любовника си, като че ли ще дойде някакъв бог. Тъкмо в това време за нейно щастие съпругът й обядваше навън при съседа си тепавичаря. Денят бе свършил, аз бях освободен от хамута и имах възможност да се подкрепя, без да имам други грижи; и не се радвах толкова, че бях свободен от работа, бога ми, колкото за това, че сега без превръзката на лицето можех да наблюдавам всички дела на тази престъпна жена. Слънцето вече потъна в Океана и осветяваше подземните части на света323 и ето, яви се оная долна старица, а за нея се залепил безразсъдният любовник — почти момче: неговото гладко лице излъчваше миловидност, па и самото то би могло да достави наслада на всеки развратник. Жената го посрещна с многобройни целувки и веднага го покани да седне на приготвената трапеза.
23. Едва успя юношата да допре до устата си първата чаша и да разбере какъв вкус има виното, когато си дойде мъжът, връщайки се много по-рано, отколкото го очакваха. Тогава отличната съпруга отправи към мъжа си всякакви проклятия; после скри побледнелия от ужас и страх любовник под случайно намиращото се там дървено корито, в което обикновено пречиствали зърното; след това с вродено лукавство, без да издава своята позорна постъпка, със спокойно лице запита мъжа си защо и за какво по-рано е напуснал обеда на най-близкия си приятел. А той, издавайки жални въздишки от дън душа, й отвърна:
— Не мога да понасям безбожното и срамно престъпление на тая пропаднала жена и се измъкнах с бягство! О, добри богове, каква почтена жена, каква вярна, каква въздържана и с какъв; гнусен срам се опетни! Не, кълна се във великата богиня Церера324, аз дори и сега не вярвам на очите си!
Като се заинтересува от думите на мъжа си и от желание да узнае в какво се състои работата, тази нахалница го отрупа с настоявания да й разкаже цялата история от самото начало. Мъжът й не можа да устои и отстъпвайки на нейното желание, започна, без да знае, сиромахът, за своите бедствия, да разказва за нещастието на чуждо семейство:
24. — Жената на моя приятел тепавичаря, жена, както се казва, с безупречно целомъдрие и по мнението на всички добродетелна пазителка на домашното огнище, изведнъж се предала с тайна страст на някакъв любовник. Тайните срещи ставали често, та дори и в тази минута, когато ние след банята се отправихме на обеда, тя се упражнявала в любов с оня младеж. Разтревожена от внезапното ни появяване, като следвала първата дошла в главата й мисъл, тя поставила своя любовник под висок кафез, изплетен от тънки пръти, покрит от всички страни с платна — с него ги избелвали, като пускали отвътре серен дим. Смятайки, че юношата е скрит на сигурно място, тя преспокойно си седеше с нас на трапезата. През това време младият човек, задавен от сярата поради непоносимо тежкия й и остър дъх, който на облаци го обкръжавал, трудно вече дишал и поради естеството на този газ започна често да киха.
322
Понеже не умеели добре да съхраняват виното, в него се образувала утайка и трябвало преди употребление да го прецеждат.
323
Според древната традиция, която пазел народът, горният свят се ограждал от реката Океан, като през нощта слънцето огрявало долния свят. Древната наука обаче била достигнала до схващането, че Земята е кръгла и че център на нашата система е Слънцето.
324