25. Когато мъжът й за пръв път чу звука от кихавицата, идващ от страната на жена му — точно зад гърба й, помисли, че този звук издава тя, и както е прието, й каза: „Наздраве!“, но кихането се повтори още веднъж, а след туй все по-често и по-често, докато, подбуден от изобилното кихане, почна най-после да се досеща що за работа е това. Като блъсна масата и вдигна изведнъж кафеза, изкара човека, вече едва дишащ. Пламнал от негодувание при вида на това безчестие, той търсеше меч и искаше да го заколи; аз едва го задържах насила, като предотвратих общата опасност от бесния му порив, изтъквайки обстоятелството, че врагът му и без това скоро ще умре от действието на сярата и че не трябва да подхвърля всички ни на никакъв риск. Като се успокои не толкова от моите увещания, колкото от силата на самите обстоятелства, той отнесе полуживия любовник в най-близката уличка. През това време аз тайно започнах да убеждавам и накрая убедих жена му навреме да се махне от къщи и да отиде у някоя своя приятелка, докато се успокои съпругът й. Защото, не ще и дума, обхванат от бясна ярост, той щеше да замисли някакво зло за себе си и за жена си. Избягах с отвращение от трапезата на другаря си и се върнах в своя дом.
26. Слушайки разказа на мелничаря, неговата съпруга, открай време безсрамна и дръзко нагла жена, започна да ругае с хулни думи жената на тепавичаря. Как ли не я наричаше: и коварна, и безсрамна, и накрая — страшен позор за целия женски пол; тя била забравила срама и нарушила чистотата на съпружеското ложе, опетнила домашното огнище на своя мъж с позорната слава на публичен дом, погубила достойнството на съпруга и получила име на продажна твар! А после прибави, че такива жени трябва живи да се изгарят!
Все пак тайните мъки на нечистата й съвест не й дадоха покой и за да може по-скоро да освободи своя съблазнител от мъчението на неудобното покривало, тя на няколко пъти увещаваше своя съпруг да отиде по-рано да си легне. Но той, понеже си тръгнал от приятеля си посред яденето и се върнал гладен, учтиво каза, че по-скоро му се яде. Жена му бързо му насипа, макар и неохотно, понеже тая трапеза бе определена за друг. Аз се възмущавах до дъното на душата си и от злодеянието преди това, и от наглостта на тая негодница сега и упорито размислях как бих могъл по някакъв начин да открия и изоблича измамата, да помогна на моя господар, да открия коритото и да покажа на всички скрития като костенурка под него любовник!
27. На тази моя мъка, заради обидата на господаря ми, най-сетне небесното провидение обърна внимание. Настъпило беше определеното време, когато хромият старец, комуто бяха поверени всички впрегатни животни, вкупом ни поведе на водопой към близкия извор. Тази работа ми даде много удобен случай за отмъщение. Преминавайки покрай коритото, аз забелязах да се подават пръстите на любовника, които стърчаха навън поради теснотията на кухото покривало. Като минах встрани, аз настъпих злобно с копитото си пръстите му и ги раздробих на парчета. Извън себе си от непосилна болка, като нададе жален стон, той блъсна и обърна коритото; с това привлече вниманието на непосветения в тайната съпруг и разкри всички замисли на безсрамната му жена.325 Мелничарят, не особено трогнат от нарушението на съпружеската му вярност, с ясно чело и добродушно лице помилва смъртнобледото момче и започна:
— Не се бой, синко, от мене няма да получиш нищо лошо! Аз не съм варварин и не съм груб селяк, че да те убия, както жестокият тепавичар със смъртоносния дим на сярата, или да стоваря върху главата на такова добро и мило момче суровото наказание на закона за прелюбодеянията326; не, аз просто ще деля наполовина с моята жена. И ще прибягна не към раздяла на имуществото, но към формата на общо владение, та без спор и раздор всички ние тримата да се споразумеем в едно легло. Защото аз винаги съм живял с жена си в такова съгласие и у нас, като благоразумни хора, вкусовете винаги са се схождали. А самата справедливост се позволява жената да има предимство пред мъжа.
28. Като подиграваше момчето така миличко, той го отведе в леглото; то, макар и неохотно, все пак го следваше; после, като заключи своята целомъдрена съпруга в една друга стая, сам той с момчето легна в леглото, за да се възползува от най-приятната възможност за отмъщение на поруганите съпружески права. А когато блестящата колесница на слънцето извика отново на живот деня, мелничарят повика двама по-силни работници и им заповяда да вдигнат момчето високо, наби го с пръчка по задника и му каза:
325
Бокачо — „Декамерон“, ден, V, новела 10. Бокачо взема и тази новела почти без изменение от Апулей.
326
Този закон гласял: бащата на жената можел да убие на място дъщеря си и нейния любовник при прелюбодеяние. Мъжът нямал право да убие жена си; ако обаче във възбудено състояние убие любовника, не бил обвиняван в убийство.