3. И така, доведена от непоносима страст до страшна възбуда, тя нарушила мълчанието и наредила да доведат заварения син при нея. О, как би го лишила тя с удоволствие от това име, ако можеше, за да не й напомня за позора й! Младият човек не се забавил да изпълни поръчението на болната си мащеха. Със загрижено лице се отправил към спалнята й, показвайки нужното подчинение към съпругата на своя баща и към майката на своя брат. А тя, измъчена и уморена от дългото мълчание, се колебаела и сега, не намирайки думата, която смятала най-удобна в настоящия момент, и срамежливо я избягнала, понеже свянът още не я напуснал напълно и не знаела откъде да почне. Младежът, все още нищо неподозиращ, я гледал и вежливо се осведомил за причината на нейната болест. Тогава тя се възползувала от гибелния случай, който я предоставил очи с очи с него, намерила смелост и като се заливала в сълзи и закрила лицето с края на дрехата, така му заговорила бързо и с прекъсван от вълнение глас:
— Цялата причина и начало на моите сегашни страдания, а сега вече лекарство и единствено спасение — всичко това си ми само ти! Твоите очи проникнаха през моите до глъбините на душата ми и разгоряха в моето сърце страшен пожар! Съжали се над тази, която чезне по теб! Да не те смущава никак уважението към баща ти — ти ще спасиш живота на съпругата му, която твърдо е решила да умре. Защото неговия образ виждам в твоето лице и заслужено те обичам. Довери ми се. Ние имаме достатъчно време за необходимото. А това, което никой не знае, все едно, че не е станало.
4. Забъркан от внезапната беда, младежът, макар и в първия момент да се изплашил от такова престъпно деяние, все пак решил да не довежда мащехата си до отчаяние с неуместен и суров отказ, а умело поискал да му даде време да си помисли. Впрочем той щедро обещал, но я посъветвал да се възстанови душевно, да се пооправи, да укрепне, докато при някое пътуване на баща му им се предостави свобода за удовлетворяване на страстите. Веднага след това се отстранил от опасното свиждане с мащехата си. Смятайки, че такова бедствие се нуждае от по-задълбочено мислене, той веднага се отправил към своя стар възпитател — човек с изпитано достойнство. След дълго обмисляне те дошли до извода: спасително ще бъде за него колкото се може по-скоро да избяга от бурята на жестоката съдба. Но нетърпеливата жена не могла да понася ни най-малко отлагане и измислила някаква причина мъжът й веднага да се отправи за своите най-отдалечени имения. След това, опиянена от приближаващата се до осъществяване мечта, нетърпеливо настоявала да се яви младежът и да даде доказателство за своята страст, както бил обещал. Младежът по една или друга причина отклонявал това срамно свиждане. Тогава тя ясно разбрала от неговите неубедителни отговори, че не ще получи обещаното. Всичката стремителна сила на безумната си любов тя заменила с още по-страшната от любовта ненавист. Веднага привлякла един нечестен роб, предан ней и готов на всякакво престъпно деяние заради нея. Съобщила му своите коварни планове. Нищо по-добро не замислила, освен да лишат от живот нещастния младеж. И така, този разбойник веднага бил изпратен да приготви силно действуваща отрова, да я налее във виното и да подготви гибелта на невинния завареник.
5. Докато злодеите се съвещавали за удобното време за поднасяне на отровата, случило се нещо друго: по-малкото момче — родният син на тая негодница, се върнало в къщи след утринните занятия, взело си закуска и поискало да пие: то намерило чашата с виното, в която се криела изсипаната отрова. И без да подозира скритата там опасност, я изпило на един дъх. Щом изпило приготвената за брата му отрова, веднага паднало мъртво на земята. Възпитателят му, поразен от внезапната смърт на момчето, започнал да вика, призовавайки майка му и всички домашни. Когато узнали вече за причината на смъртта — гибелното питие, всеки от присъствуващите започнал с различни предположения да гадае кой ли би могъл да извърши това жестоко престъпление. Но онази жестока жена, рядък образец на зла мащеха, не се трогнала нито от страшната смърт на сина си, нито от своята нечиста съвест на детеубийца, нито от нещастието на своя дом, нито от скръбта на съпруга си, нито от тежката грижа по погребението. Не! Тя се възползувала от семейното нещастие, за да намери удобен случай за отмъщение. Веднага изпратила пратеник да съобщи на мъжа й, намиращ се на път, за нещастието, което се е случило в семейството му. Едва-що се завърнал той и тя с присъщата й безпримерна наглост започнала да обвинява заварения си син, че той отровил сина й. Това само дотолкова било вярно, доколкото момчето предотвратило със своята гибел тая смърт, на която бил обречен брат му. Но тя твърдяла, че по-малкият брат заради това е бил убит от заварения й син, понеже тя не се съгласила на срамно съжителство с него, към което той се опитал да я принуди. Недоволна от тази чудовищно дръзка лъжа, тя добавила, че той я заплашвал и с меч, ако тя разкрие неговото престъпление. Нещастният баща, поразен от гибелта на двамата си сина, бил сломен от тия бедствия, които го връхлетели като буря. Той видял на смъртен одър тялото на по-малкия си син и знаел сигурно, че смъртно наказание заплашва другия заради кръвосмешение и убийство. При това лицемерният плач на уж горещо любещата го съпруга изпълвал и него с извънредно голяма омраза към собствения му син.