8. Вече никой от съветниците не останал благосклонен към младежа; явно било, че той е уличен в престъпление, и присъдата му била ясно определена: да бъде зашит в мях337. Предстояло съветниците по стар обичай да спуснат в бронзовата урна своите решения — всички еднакви, тъй като всеки написал едно и също.338 Веднъж гласовете събрани, участта на подсъдимия щяла да се реши; никой нищо след това вече не можел да измени и властта над неговия живот се предавала в ръцете на палача. Но ето изведнъж един от съветниците, по-възрастен от другите, лекар, човек много честен, ползуващ се с голямо влияние, закрил отвора на урната с ръка да не би някой да пусне необмислено гласа си. После се обърнал с такава реч към съвета:
— Гордея се, че до тази възраст през целия си живот съм се ползувал от вашата почит, и затова не мога да допусна да осъдите един наклеветен подсъдим. Ние ще извършим явно убийство, а вие сте свързани с клетва да съдите справедливо. Вие сте подведени от лъжата на този жалък роб и ще станете и вие престъпници. Аз самият не мога да произнасям несправедливо решение, защото ще измамя моята съвест, потъпквайки всяко страхопочитание към боговете. Ето защо трябва да узнаете от мен как е станала работата.
9. Неотдавна този мерзавец дойде при мене, за да купи силно действуваща отрова, и предпазливо ми предложи сто златни монети; обясни ми, че отровата била нужна на някакъв болен, изтощен от тежка и неизцерима болест, който силно желаел да се избави от мъките си. Гледайки този зъл бъбривец и неговите неясни обяснения, аз бях сигурен, че тук се крие някакво престъпление. Дадох му наистина отровата, дадох му я, но предвиждайки бъдещи усложнения, не приех веднага сумата, която ми предлагаше, а казах:
„За да не би случайно между тези златни монети, които ти ми предлагаш, да се окаже някоя фалшива, постави ги в тази торба и я запечатай с твоя пръстен, докато утре ги проверим в присъствието на някой сарафин.“ Той се съгласи и запечата парите. Когато го доведоха в съда, аз пратих един от моите слуги на кон в дома ми за тези пари. И ето, донесоха ги и аз мога да ги предложа на вашето внимание. Нека и той погледне и познае своя печат. Наистина по какви подбуди може да се припише на брата на момчето отровата, която е купил самият този роб?
10. Тогава силен трепет премина по негодника и естественият цвят на лицето се смени със смъртна бледност; по цялото му тяло потече пот и той ту нерешително пристъпва от един крак на друг, ту се чеше по главата; от полуотворената му уста излизат не знам какви непонятни думи, така че никой вече не можел да се съмнява, че той е участник в престъплението. Но хитростта отново заговорила в него и той започва упорито да отказва, като не престава да обвинява лекаря в лъжа. А този, виждайки, че покрай достойнството на съда се петни публично и неговата собствена чест, започнал с удвоено усърдие да опровергава мерзавеца. После по заповед на чиновниците свалили от ръката на роба железния пръстен и го сравнили с печата на торбата — това сравнение затвърдило предишното подозрение. Веднага приложили по гръцки обичай колелото339 и висилката340, но с чудно упорство той издържал всички изтезания и дори мъките на огъня. Тогава лекарят казал:
11. — Не допускам, кълна се в Херкулес, не допускам, въпреки божественото право, вие да подхвърлите на наказание този невинен в нищо юноша! А робът, подигравайки се с нашия съд, да отбегне наказанието за своето гнусно престъпление! Веднага ще ви дам сигурно доказателство във връзка със сегашното дело. Когато този подлец искаше да купи от мене смъртоносната отрова, аз сметнах, че е несъвместимо с моята професия да причиня смърт комуто и да било, защото съм учил, че медицината е призвана да спасява хората, а не да ти погубва. Страхувайки се, ако не изпълня молбата му, да не мога да открия престъплението, понеже някой друг може да му даде смъртоносното питие или сам той да прибегне в края на краищата към меча или към някое друго оръжие, за да изпълни безбожния замисъл, аз му дадох отрова, но носеща сън — така наречената мандрагора341, известна със своите наркотични свойства и предизвикваща дълбок сън, подобен на смърт. И няма нищо чудно в това, че доведеният до отчаяние разбойник, сигурен в неизбежното наказание, се показа издръжлив на тия мъки сега, понеже му се виждат по-леки. Но ако наистина момчето е взело питие, приготвено от моите ръце, то е живо и си почива, спи и скоро ще се събуди от страшния сън, ще се върне пак към живот. Ако ли пък то е загинало, ако е смъртно унесено, причините за неговата гибел следва да търсите на друго място.
337
Осъдените за отцеубийство, а по-късно и за убийство на близък родственик, ги биели до края с пръчки, после ги защипвали в кожен мех с куче, петел, маймуна или змия и ги пускали в морето. Ако нямало наблизо море, хвърляли ги да ги разкъсат диви зверове (виж книга X, глава 28).
338
Имало три възможни решения за изразяване мнението на съдията. Те били записвани на восъчни таблични и пускани в урната: „C“ — condemno — осъждам, „A“ — absolvo — оправдавам и „NL“ — non liquet — неясен ми е въпросът (въздържал се).
339
Наказаният бивал привързван със силно разпънати ръце и крака за обръча на колело. Чрез силно въртене на колелото разпънатият изпитвал страшни мъки.
340
Греда върху четири крака (като дървен кон), на които изтегляли крайниците на измъчвания.
341