— Обичам те, жадувам те, само теб обичам, без теб повече не мога да живея — и други такива, с които жените изразяват своите чувства и у другите възбуждат страст. След това ме улови за юздата и по начина, по който ме бяха свикнали, ме накара да легна. А това на мене не ми се виждаше нито ново, нито мъчно да го направя, особено след толкова време да срещна прегръдките на такава хубава и жадна за любов жена. При това прекрасното и изобилно вино ме беше замаяло, а пламтящият балсам възбуждаше моето сладострастие.
22. Аз обаче бях обхванат, и то от не малък страх при мисълта, как с толкова големи и такива крака бих могъл да обхвана нежната матрона; как с толкова твърдите копита да притисна в обятията си това белоснежно и нежно тяло, сътворено като че ли от мляко и мед; как ще целувам с огромните си уста и с безобразните като камъни зъби малките розови устни с божествена по тях роса; как най-после, дори и да изгаря до мозъка на костите от любострастие, може да ме приеме такъв грамаден. Горко ми! Ако бъде повредена знатната гражданка, ще ме подхвърлят да участвувам в борбите с дивите зверове на моя господар! Между това тя отново ме обсипа с ласкави имена и непрекъснато ме целуваше с нежен шепот, с впити в мен очи и накрай възкликна:
— Държа те, гълъбче мое, врабченце мое!
И докато ми говореше така, ми доказа колко несъстоятелни са били моите разсъждения и колко неуместен моят страх. Като ме обхвана плътно, тя ме прие целия. И колкото пъти, щадейки я, я отстранявах леко, толкова пъти тя в буен порив се притискаше към мен сама, обхващаше моя гръб и още по-тясно се вплиташе в мен, така че кълна се в Херкулес, струваше ми се, че у мен нещо липсва, за да удовлетвори нейната страст. Сега разбрах, че ненапразно е изпитвала удоволствие с мучащия си любовник майката на Минотавъра. И така прекарахме цяла нощ без сън и в труд. На разсъмване, избягвайки да научи зората това, жената си отиде, като уговори със същата цена същото за следващата нощ.
23. Моят надзорник нямаше нищо против нейното желание да продължават любовните занятия — отчасти заради голямата печалба, която получаваше от това, отчасти от желанието да достави ново зрелище на господаря. Без да се бави, той му разкри цялата сцена на нашата любов. Господарят награди щедро волноотпущеника и ме определи за публично представление. И понеже достойнството на онази отлична моя съпруга не й позволявало да вземе участие в представлението, а пък никоя друга не можеше да се съгласи дори за голяма награда, намериха някаква жалка престъпница, осъдена по решение на местния управител на разкъсване от зверове; тя трябваше да се яви с мене в театъра пред очите на зрителите. Аз узнах следното за нейните престъпления.
Тя имала за съпруг един млад човек, чийто баща, тръгвайки някога на пътешествие, заповядал на своята жена — майката на същия младеж, която била тогава бременна, — ако случайно роди дете от женски пол, веднага да го убие. Тя, в отсъствие на мъжа си, родила момиченце. Подбудена от вродени майчински чувства, не изпълнила поръчението на мъжа си и предала момиченцето на съседите си да го отгледат. Когато се върнал мъжът й, тя му съобщила, че е родила дъщеря и че я убила. А момичето достигнало цъфтяща възраст и трябвало да го оженят. Майката не можела да му даде без знанието на мъжа си зестра, съответетвуваща на произхода му. И не могла да направи нищо друго, освен да открие тайната на своя син. При това тя много се опасявала да не би случайно той, обхванат от младежки порив, да направи грешка и без да знае, да почне да тича по собствената си сестра. Младежът — примерен и покорен син — свято почитал дълга и към майка си, и към сестра си и достойно пазил семейната тайна. Обзет от необикновено милосърдие, той изпълнил непредвиденото задължение на кръвното родство и приел под свое покровителство своята съседка, горката сирота. Скоро я оженил за своя най-близък и добър приятел и му дал щедро зестра от собствените си средства.
24. Но това добро и прекрасно дело, изпълнено с достойнство, не могло да се скрие от зловещата воля на съдбата — по нейна подбуда в дома на младежа се вмъкнала жестоката ревност. След известно време неговата жена — тази, която сега е осъдена за това престъпление на разкъсване от диви зверове — започнала да подозира девойката като наложница на мъжа й и нейна съперница; затова я намразила и накрая й приготвила гибел, прибягвайки до най-страшни интриги. Ето какво злодейство измислила тя. Като задигнала пръстена на мъжа си, заминала на село. Оттам изпратила роба си — верен ней и от вярност заради нея готов на всичко долно — да извести на младата жена, че младежът отишъл на вилата си и че я викал при себе си. Но трябвало съвсем сама колкото може по-скоро да отиде при него. И за уверение на това, предала пръстена, откраднат от мъжа й! А пък тази, подчинявайки се на поръчката на брата си, защото тя само така го назовавала — и още повече, като познала неговия пръстен печат, веднага тръгнала на път, както й било поръчано — без всякакъв спътник. Подло измамена, тя не забелязала примката и попаднала в коварна засада. Почтената съпруга, обхваната от бясна и разюздана ревност, се нахвърлила върху сестрата на своя мъж, съблякла я гола и най-напред я била с бич до смърт; а тази с плач обяснявала каква била работата и непрекъснато споменавала името на брата си, като уверявала зълва си, че се гневи и негодува за мнимо прелюбодеяние. Обаче тая жена не повярвала на нито една нейна дума и смятайки, че всичко това е измислица, пробола нещастницата между бедрата с горяща главня и най-жестоко я умъртвила.