28. Тя имала малка дъщеря от съпруга си, когото неотдавна бе убила. Много мъчно понасяла тя обстоятелството, че според законите по необходимост част от наследството на мъжа й трябвало да премине към това дете. Понеже ламтяла да заграби цялото наследство, решила да посегне на живота на дъщеря си. След като се осведомила, че след смъртта на децата майките вземат наследството354, тя се показала и като родител такава, каквато се била проявила и като съпруга. По своя план тя поканила на обед и жената на лекаря. И на обеда тя се опитала да отрови и двете — и жената, и собствената си дъщеря. Страшната отрова веднага довършила слабия дъх и неукрепналите нежни вътрешности на малкото момиче. Но съпругата на лекаря, щом усетила как ужасното питие се разлива с вероломни лъкатушения по белите й дробове и започва там опустошителното си действие, веднага се досеща каква е работата. Скоро, когато дишането й се затруднило, тя се уверила в своето подозрение. Веднага се отправила към дома на самия наместник и със силен вик го призовала за защита. Обкръжена от развълнуваната тълпа, тя обещала да разкаже за страшните престъпления и сполучила в това: веднага наместникът открил за нея и дома си, и слуха си. Едва успяла да разкаже подробно от самото начало всичките жестокости на разбеснялата се жена и изведнъж в очите й потъмняло, полуотворените й устни се свили, изскърцали продължително зъбите й и тя паднала мъртва пред самите крака на наместника. Той бил човек опитен и не можел да допусне с ни най-малко забавяне наказанието на тази страхотно престъпна жена заради толкова многобройните й владения. Веднага хванал прислужниците и със силата на мъките изтръгнал от тях истината. Престъпницата била осъдена на разкъсване от диви зверове, не че това било достатъчно наказание за нея, а защото той не можел да измисли друго по-достойно за нейните простъпки.
29. С такава жена аз трябваше да се съчетая публично в законен брак и затова с много голям страх очаквах дните на празненството. Неведнъж изпитвах желание да свърша със себе си, за да не се опетня от съприкосновението си с такава престъпница и да се опозоря пред целия народ. Лишен от човешка ръка, лишен и от пръсти, аз не можех да опаша меч с тези кръгли и изтъркани копита. И все пак се утешавах с малка надежда в тия крайни за мене нещастия: пролетта току-що настъпваше цяла в цветна премяна, обливаше ливадите с пурпурен блясък и разпукваше трънливата обвивка на разцъфващите с благовонно дихание рози, които щяха да ме превърнат отново в предишния Луций.
Ето настъпи денят, определен за празненството. Въведоха ме, с голяма тържественост, следван от благоразположения народ чак до самата арена. И в очакване, докато се свърши първият номер на програмата, който се състоеше в хоров танц, аз стоях до входа и много доволно хрупках зелената трева, която растеше там, и с удоволствие хвърлях любопитни погледи през откритата врата и се наслаждавах на приятното зрелище.
Момчета и момичета, разцъфнали в първия цвят на младостта, прекрасни по външност, с блестящи костюми, с изразителни движения изпълняваха гръцки пирихийски танц355; подредени хармонично, те изпълняваха красиви фигури — ту се извиваха с гъвкави стъпки в кръг, ту се нареждаха в извита редица, събираха, се в каре, и изведнъж после се разделяха на две. Но ето раздаде се звук на тръба, който възвести края на тия сложни съчетания на сближаване и отделяне. Завесата се спусна356, сгънаха и другите платна и сцената се откри пред очите на зрителите.
30. Сцената357 представляваше изкусно направена гора в планината. Наподобяваше оная знаменита планина Ида358, която поетът Омир е възпял. Засадена бе с живи и зелени дървета, а от върха бликаше извор, изкусно направен от ръката на майстор: водите му се стичаха по склоновете на планината. Няколко козички хрупкаха трева, а юноша в образа на Парис, облечен като фригийски овчар с красива връхна дреха и азиатски плащ на раменете, със златна тиара359, пасеше стадото. Ето показа се и прекрасно момче, почти голо, само хламида на ефеб360 покриваше лявото му рамо. Веднага привлякоха погледа златните му коси, затъкнати с красиво подредени златни перца. Жезълът в ръката му показваше, че това е Меркурий361. Той се приближи с танцова стъпка и подаде с дясната си ръка златна ябълка на този, който изобразяваше Парис362. Със знак показа какво е поръчал Юпитер и със задна стъпка грациозно изчезна от погледа. След това се появи девойка с благородна външност, наподобяваща богинята Юнона363 — главата й бе обкръжена от блестяща диадема, а носеше и скиптър. Бързо се втурна и друга, която щеше да познаеш, че е Минерва364 — на главата й блестеше шлем, покрит с маслинов венец. Тя повдигаше щита и поклащаше копието, като че ли за сражение.
354
Според закона, издаден по време на император Клавдий (I в. от н.е.), имуществото на починало дете за утеха се давало на майката и се наричало печално наследство.
355
357
Тук е предадена пантомима — популярно и любимо театрално представление през империята. Танците и играта на актьорите били обяснявани от хора.
359
360
364