31. След нея влезе друга девойка, която блестеше с чудна красота. Божественият й тен издаваше в нея Венера, каквато е била като девойка: с голотата на откритото си тяло предлагаше на погледа съвършена красота. Само тънко копринено парче плат покриваше отпред красивата й женственост. Но него любопитният ветрец ту игриво и любовно издуваше така, че да се види нежният цвят на младостта, ту по-силно го духваше, за да го прилепи плътно и ясно очертае прелестните й форми. Самите цветове на богинята контрастираха: бяло тяло — като че ли от небето, лазурно покривало — с цвета на морето. Зад всяка девойка, изобразяваща богиня, следваха свити: зад Юнона — Кастор и Полукс365, чиито глави бяха покрити с яйцевидни шлемове, на върха със звезда — ролята на близнаците играеха също млади актьори. Под звуците на различни мелодии, изпълнявани от йонийска флейта366, тихо и бавно приближаваше девойка. С благороден жест даде да се разбере, че ако той присъди наградата за красота на нея, тя ще даде на овчаря власт над цяла Азия. А пък онази, която оръжието представяше като Минерва, бе пазена от две момчета — оръженосци, Ужас и Страх; те подскачаха с голи мечове. Зад гърба й флейтист тръбеше дорийска бойна песен: той смесваше остри тонове с ниски звуци и подражаваше по този начин тръба, възбуждаща желание към битка. А тя, пълна с бодрост, поклащаше глава и хвърляше заплашителни погледи и с жива и сложна мимика даваше на Парис да разбере, че ако й присъди наградата за красота, ще го направи храбър герой, увенчан с богати трофеи.
32. Ето и Венера, сред възторжените викове на публиката, обкръжена с голям орляк весели дечица, със сладка усмивка, застана чудно красива по средата на сцената: човек би помислил, че ония вечно бели и нежни момченца-купидончета току-що са прилетели от небето или от морето; защото и с крилцата, и със стрелите си, и с целия си вид те напомняха изумително прекрасните форми на Купидон и като че ли тяхната господарка отиваше на сватбен пир, те осветяваха пътя й с трептящия пламък на факли. Пристъпваха бързо и прекрасно множество прекрасни невинни девойки — оттук прелестни Грации, оттам чудно красиви Хори367; те пръскаха цветя и гирлянди и в чест на своята богиня сплетоха дивно хоро, предлагайки ласкаво на царицата на удоволствията накитите на пролетта. Ето че вече и флейти нежно засвириха с многобройните си дупки лидийски напеви. Те приятно милваха сърцата на зрителите. Но още по-голяма сладост се разля, когато прелестната Венера спокойно запристъпя, забавя леко крачките си и с леки извивки на тялото, в дискретна хармония, с които се движеше и главата й. Нейните чувствени жестове отговаряха на размекващата музика на флейтите, и ту нежно се премрежваха зениците й, ту хвърляха заплашителен поглед, а понякога само очите й танцуваха. А щом застана пред погледа на съдията, само с движение на ръцете израза, че ако я предпочете пред другите богини, ще му даде за съпруга прекрасна по външност и подобна на нея жена. Тогава фригийският младеж от все сърце предаде на девойката златната ябълка в знак на победа.
33. Какво впрочем се учудвате вие, просташки глави, площаден добитък, или по-добре ястреби в тоги. Как няма и сега всички съдии да търгуват със своите решения, когато още в началото на света между богове и хора е замесено пристрастие? И с първото си решение оня съдия, избран по внушение на самия Юпитер, човек-селянин, овчар, прелъстен от наслаждения, не продаде ли, обричайки на гибел, целия си род?368 Така, бога ми, и после е ставало: вземете например знаменития съд на прославените ахейски вождове369 тогава, когато те по лъжливи сведения обвинили в измяна мъдрия и ученолюбив Паламед370 или когато пред военната доблест на великия Аякс са предпочели посредствения Одисей371! А какво ще кажете за това прословуто решение, което бе прието от атиняните, тези умни законодатели и опитни във всички знания? Нали старецът372 с божествена мъдрост, когото делфийският оракул провъзгласи за най-мъдър сред смъртните, по злобната измама на безсрамна шайка биде подхвърлен на преследване като развращаващ младежта — тази младеж, която той възпираше от крайности? Не бе ли той погубен от смъртоносния сок на гибелна трева и не остави ли с това петно на вечно безчестие за съгражданите си? Не са ли приели сегашните велики философи неговото светло учение и не се ли кълнат в негово име те при своите стремежи към висше блаженство? Но някой може да ме обвини за моето негодувание, разсъждавайки така в себе си: „Ето пък сега ще търпим едно магаре да ни философствува“, та я да се върна отново към разказа, от който се отклоних.
365
370
372
Гръцкият философ Сократ, обвинен, че развращава младежта, бил осъден на смърт — да изпие чаша с отрова.