34. След като се свърши този съд на Парис, Юнона и Минерва, опечалени и разгневени, си отидоха от сцената, изразявайки с жестове негодуванието си, че са ги пренебрегнали. А пък Венера, радостна и весела, с танц с целия хор изрази тържеството си. Тогава от самия връх на планината през някаква скрита тръба пръсна във въздуха струя вино, смесено с шафран, и се разля нашироко, като ороси с благовонен дъжд пасящите наоколо кози; а те, окъпани, промениха своята белота в златистожълта. Когато вече целият амфитеатър се изпълни със сладък аромат, планината заедно с гората се провали вдън земя.
И ето че някакъв войник пресече бегом улицата и се отправи към градския затвор, вече да доведе по желание на народа оная жена, за която вече споменах, че бе осъдена да бъде разкъсана от диви зверове заради многобройните си престъпления и бе предназначена за славно бракосъчетание с мен. Започнаха да готвят вече брачното ложе за нас; то блестеше с инкрустации от индийска костенурка, покрито с пухени възглавници, застлано с цветни копринени покривки; а пък аз, покрай срама да се съчетавам публично с тази престъпна и порочна жена, твърде много се измъчвах и от страх пред смъртта и сам в себе си така разсъждавах: ако по време на нашите любовни прегръдки бъде пуснат някакъв звяр, за да разкъса жената, знаех, че зверът не ще бъде така съобразителен по природа или така изкусно обучен и да се отличава с такава въздържаност и умереност, че да разкъса жената, лежаща до мен, а мене самия, като неосъден и невинен, да остави непокътнат.
35. И така, докато моят пазач се грижеше да подреди ложето както трябва, а останалите роби или се занимаваха с приготовленията за лова, или гледаха към увлекателното зрелище, на мен не толкова от срам, колкото от безпокойство за собственото ми спасение, ми се представиха всички възможности да осъществя своя план — никому и наум не дойде, че трябва да се пази такова опитомено магаре. Тогава малко по малко, пристъпвайки с крадлива стъпка към вратата, която бе наблизо, се спуснах с всички сили и в най-силен бяг изминах почти цели шест мили. Стигнах до Кенхрея373, град, който се счита за най-добрата колония на коринтяните и се мие от Егейско и Саронийско374 море. Тукашното пристанище е най-сигурно убежище за корабите и винаги е пълно с народ. Впрочем аз избягах от народа и като избрах тайно място на брега близо до самите вълни, прострях умореното си тяло на мекия пясък и подкрепих силите си. Колесницата на слънцето беше вече свила покрай последния стълб375 на деня и във вечерната тишина ме обхвана сладък сън.
Единадесета книга
1. Около първата нощна стража се събудих внезапно и гледам с трепет необикновено ярко сияещия пълен диск на блестящата луна, почти издигаща се от морските вълни; посветен в мълчаливите тайни на дълбоката нощ, аз знаех, че властта на върховната богиня се простира особено далече и че изобщо човешките работи се направляват от нейния промисъл; и не само домашните и диви зверове, но дори бездушните предмети оживяват от божествения знак на това небесно светило; и самите тела по земята, небето и морето, съобразно нейното нарастване, се увеличават, а с нейното намаляване — съответно намаляват. Аз предполагах, че съдбата се е наситила вече на моите толкова много и такива тежки бедствия и ми предлага, макар и късно, надежда за спасение, та реших да се обърна молитвено към божествения лик на свещената богиня376, която стоеше пред мен. Веднага, без да се бавя, се отърсих от съня, в който се бях отпуснал, пъргаво скочих и пожелах незабавно да се подхвърля на очищение: седем пъти потопих главата си в морските вълни, тъй като прославеният Питагор е приел това число за особено подходящо при религиозни обреди.377 И след това се обърнах към премогъщата богиня с обляно от сълзи лице:
373
375
Стълб, край който преминавали колесниците при състезания — тук краен стълб, след който колесницата завива и изчезва. Виж и бележка 16 към VI книга.
376
Религиозният синкретизъм е едно от характерните явления в идеологията на късната античност. Функциите на отделните богове се обединяват и се приписват на едно или две върховни божества — в нашия случай това са египетските Изида и Озирис. Луна (Селене) също се е смятала за една от върховните богини.
377
Седморката е свещена не само за питагорейците, но и за много други религии и мистически учения. Много примери за това дава Библията.