2. — Царице небесна378, Цереро, благодатна майко на плодовете, ти, която в радост след възвръщането на дъщеря си премахна стария жълъд — дивата древна храна, и ни даде приятна сладка храна, ти, която сега обитаваш Елевзинската земя,379 или ти, небесна Венеро, която в самото начало на света свърза различните полове, роди Амур и умножи с вечно плодородие човешкия род, ти, която сега си почитана в свещеното място на мития от морето Пафос, или ти, сестро на Феб380, ти, която идваш на помощ като благодетелка при раждане и си отгледала толкова много народи, а сега си почитана в светилището в Ефес, или ти, Прозерпино381, страшна със среднощните воеве, която с троеличието си потискаш злите духове, усмиряваш и властвуваш над мрачните сенки, скиташ по различни лесове382 и приемаш различна почит, о ти, Прозерпино383, ти, която разстилаш своето женствено сияние над всички домове384 и с влажните си лъчи подхранваш весело семената385 и в твоя самотен път разпръсваш несигурната си светлина; с какво име, с какъв ритуал и под какъв образ да те извикам?386 Помогни ми, ти ми помогни сега в моите върховни мъки, ти укрепи променливата ми съдба, ти дай край и мир на моите жестоки страдания! Стига мъки, стига премеждия! Свали от мене страшния образ на четириного животно! Върни ме пред погледа на моите близки, върни ме в предишния Луций! А ако някое обидено божество ме потиска с неумолима жестокост, нека поне умра, ако не трябва да живея!
3. Така в молитви, в нещастни ридания отново се отпуснах на предишното си място и пак сън завладя уморената ми душа. Но едва успях да затворя очи и ето изведнъж сред морето бавно се надигна божественият образ, внушаващ почит дори у самите богове! После постепенно лъчезарното сияние с цялото си тяло, излизайки от морската глъбина, ми се стори, че застана пред мене! О, ако бедността на човешката реч ми даде възможност да разкажа, ако самото божество ме надари с богат и изобилен дар на мощно красноречие, бих се опитал да ви предам тоя чуден образ!
Ето — гъсто спуснати коси, сплетени леко отпред, свободно и волно се разпиляваха по божествената й шия; венец от всевъзможни различни цветя окръжаваше върха на главата й; всред нея, над челото, плосък като огледало диск сияеше в бледа светлина — това беше именно знака на богинята на луната. Отляво и дясно на него се виеха две змии, изправили глави, а отгоре се подаваха житни класове387. Многоцветна дреха, изтъкана от тънко ленено платно, ту блестеше с бял блясък, ту със златожълтия цвят на шафрана, ту пламваше в розов блясък! Но това, което порази още повече моя взор, бе черният плащ388, който разливаше тъмно сияние. Обвивайки тялото й, той преминаваше отзад, откъм дясното бедро към лявата плешка, откъдето свободният му край беше прехвърлен отпред сдиплено, за да се спусне надолу в множество хоризонтални гънки, а краищата му, обшити с кичури от ресни, красиво се развяваха.
4. Краищата, а и самата тъкан на плаща бяха осеяни с блещукащи звезди. Сред тях пълната луна дъхаше пламтящи огньове. А там, където на вълни падаше това чудно покривало — от всички страни бе вшита непрекъсната гирлянда от всякакви цветя и плодове. Богинята носеше различни предмети. В десницата държеше меден систър389. Неговата тясно извита като пояс основа се пресичаше с три по-малки пръчки и те при тройно разтърсване с ръка издаваха пронизителен звук. На лявата ръка висеше златна чаша с форма на кораб390, върху чиято дръжка на лицевата страна надигаше глава усойница с широко издута шия. Божествените й стъпала закриваха сандали, втъкани с листа от победната палма391. В този величествен вид, дишайки аромата на щастлива Арабия, богинята ме удостои с божествения си глас:
5. — Ето, аз съм при теб, Луций, трогната от твоите молби, аз — майка на цялата природа, господарка на всички стихии, първа рожба на времето, най-висша от боговете, царица на сенките в подземното царство, първа между небесните жители, единен образ на богове и богини; аз, която управлявам по своя воля блестящите върхове на лазурния свод, целебния лъх на морето, плачевното безмълвие на ада; аз, единствена божествена сила, която под многобройни образи, с различни обреди, под различни имена почита цялата вселена. На едно място първородните фригийци392 ме наричат майка на боговете, богиня на Песинунт393, на друго древните жители на Атика394 — Атина Кекропска395, тук приморските кипърци — Афродита Пафоска, а критските стрелци396 — Артемида Диктина397, триезичните сицилийци398 — Прозерпина Стигийска, елевзинците — древна богиня Деметра; едни — Юнона, други — Белона; тук Хеката, там Рамнузия399, етиопците пък, които се озаряват от първите лъчи на изгряващото слънце400, ариите401 и прославените в древността със своята наука египтяни ме почитат така, както трябва — наричат ме с истинското ми име: царствена Изида402. Ето, аз съм пред тебе, съчувствувам на твоите беди, благосклонна и милосърдна към тебе. Престани вече да плачеш и жалиш, премахни скръбта си; с моята благословия над тебе ще възсияе спасителният ден! Слушай много внимателно моите заповеди! Денят, който ще се роди от тази нощ, отвеки ми е посветен. В този ден зимните бури се успокояват, развилнелите се морски вълни стихват и морето става вече достъпно за плаване и моите жреци спускат във вълните недокоснал още водата кораб и го посвещават на мен като пръв дар за пътуванията през новия сезон. Ти очаквай този свещен обред спокойно и благочестиво.
378
На лат. Regina coeli — небесна царица — така християните наричат Богородица. Изида с младенеца Хор на ръце била един от първообразите на божата майка.
379
Вярвало се, че до това време, когато Церера научила хората на земеделие, храната на смъртните се състояла от жълъди.
380
Сестра на Феб (Аполон) — бога на слънцето, е Артемида. Смятали я и за покровителка на родилките. Главен център на нейния култ бил гр. Ефес в Мала Азия.
382
Прозерпина (Персефона) сравнявали с Хеката, владетелка на призраците и на злите духове. Нощем тя обикаляла и кучетата със страшен вой известяват нейното приближаване.
386
Поради това, че божеството е имало много имена и истинското му име често не се знаело, такава уговорка при една тържествена молитва е необходима.
388
Многоцветни одежди — символ на многостранната й власт; черният плащ — емблема на Луната, на Прозерпина или на Церера.
390
Кораб — свещен символ на Изида, тъй като тя била богиня на морето и покровителка на мореплавателите; символизира също и разливането на Нил.
392
Намеква се за легендата, предадена от Херодот (II, 2); две новородени деца, откърмени от кози, изолирани от хората, произнесли първата си дума бекос — хляб по фригийски. Оттук изкарвали фригийците най-стария народ на земята.
394
Древните смятали, че жителите на Атика не били преселници от други места, както било останалото население на Гърция.
395
Минерва (Атина) Кекропска — по името на Кекропс — основател и пръв цар на Атина. Тя била покровителка на гр. Атина.
397
В латинския текст Диана Диктина — критската Артемида; идва от гръцката дума диктюон — мрежа, защото й приписват изобретението на рибарската мрежа.
399
Така наричали Немезида — богинята на справедливото възмездие, по името на храма й в атическото селище Рамнут.
402
Първоначално Изида е египетска богиня, олицетворяваща плодородието на Нилската долина, след това богиня на луната. След като култът й се разпространил извън пределите на Египет, тя обединила функциите на най-различни божества, та накрая се почитала вече като върховна богиня на вселената.