— С какво лице ще се върнем при баща си? Той ни прати да търсим златната птица, а ние заседнахме — кой дето види: един отвори странноприемница, друг се ожени и почна да копае лозе и да оре ниви. Брат ни ще каже на баща ни за това и той, какъвто е буен, или ще ни погуби, че сме му опозорили царското име, или ще ни хвърли в тъмницата — там да умрем. Най-добре ще бъде да убием брата си. Аз ще кажа, че ние двама сме отишли при оня цар със златната птица, отличили сме се, а той ни е дал птицата и двете си дъщери. Ще кажа, че твоята жена е сестра на царкинята, която води брат ни, и аз ще се оженя за царкинята. А за брата си ще кажем, че се е отделил от нас и не знаем къде е.
— Добре — казал по-малкият, — да направим, както казваш, но да го не убиваме, а да го вържем за някое дърво, та да умре от глад или да го разкъсат зверове. Защо да си петним ръцете с братова кръв? По-добре ще е да го оставим жив.
— Както кажеш — рекъл по-големият.
И те грабнали брата си, отвлекли го в гората край пътя, изправили го до едно дърво и го усукали с дълго въже от петите до главата. След това се върнали на мястото, дето нощували, заплашили двете жени, че ще ги убият, ако ги издадат, сетне впрегнали колесницата и колата и отишли в двореца. Като видял царят, че синовете му носят златната птица, много се зарадвал. Още повече се зарадвал, като научил, че си водят моми — царски дъщери. Той се наскърбил, щом узнал, че най-малкият му син се е изгубил, но при голямата радост скоро забравил скръбта си. Почнали да се стягат за сватба, да канят сватове, да приготвят големи трапези в царската градина.
А в това време вързаният момък викал за помощ в гората, но мястото било залутано и пусто: нямало кой да го чуе. Чак следобед оттам минал един козар, който си карал козите на паша. Той чул виковете и се затекъл към дървото, за което бил вързан царският син.
— Моля ти се, братко — рекъл вързаният, — ела ме отвържи!
Козарят се уплашил, да не би някои разбойници да са вързали момъка, та да си изпати, ако го отвърже; но момъкът му разправил, че го били вързали братята му, и обещал — като се върне при баща си — да го награди богато, стига онзи да го отвърже. Козарят го отвързал, дал му хляб да се наяде и си тръгнал. Но царският син го спрял.
— Засега — рекъл — не мога с нищо да ти се отплатя, братко, но хайде поне да си разменим дрехите: ти облечи моите, а аз да облека твоите. Па като дойдеш в двореца — ще се наплатим.
Разменили си дрехите. Козарят си отишъл с козите по гората, а царският син се запътил към града. От всичко, което бил придобил, му останал само пръстенът и трите лешникови черупки с дрехите на царкинята.
Момъкът отишъл в двореца и се примолил да му дадат някаква работа. Никой не го познал. Пратили го в готварницата. Там се готвело за сватбата; пекли се овни, агнета, пуйки, гъски; месели се млинове, погачи; варяло се сладко. Имало работа за мнозина. След два дена щяла да стане сватбата на царските синове. Срещу готварницата, дето работел момъкът, бил дворецът: прозорците на стаята, в която живеела царкинята, гледали към готварницата. Когато привечер царският син видял, че на прозореца се показала годеницата му, той извадил пръстена и го сложил на пръста си, па го обърнал към прозорците. Елмазите на пръстена светнали като звезди; момата се загледала накъм готварницата и видяла годеника си, но не рекла никому нищо. Тя разбрала, че момъкът се крие, и решила колкото се може по-дълго да отлага сватбата. А най-големият брат всеки ден идвал при нея и настоявал по-скоро да стане сватбата, че инак ще я убие. Когато дошъл уреченият ден, той пак влязъл при нея и я заплашил. А тя рекла, че иска да каже две-три думи на царя. Съобщили на царя, че момата желае да му каже нещо. Той сам дошъл в стаята й, дето бил и син му.
— Царю честити — рекла момата, — вие се готвите да ме венчавате, но още не сте ми направили премяна.
— Направили сме ти — казал царят, — деветдесет и девет премени сме ти стъкмили — една от друга по-тънки и по-хубави.
— Донесете да ги видя — рекла тя.
Донесли й най-хубави дрехи от коприна, сърма и кадифе, обшити с бисер.
— Не ми се нравят тия дрехи — казала царкинята. — Други ще ми направите.
— Какви по-хубави дрехи от тия? — почудили се царят и син му.
— Аз искам дрехи, които да се събират в една лешникова черупка — рекла момата. — И то не една, а три премени да ми приготвите, па тогава може да се мисли за сватба. Ако не ми ги ушиете, няма да се венчая.
Като чул царят това, пратил глашатаи да разгласят по цялото му царство, че който се наеме да ушие на царската снаха три ката дрехи, които да се събират в три лешникови черупки, ще му даде, каквото поиска. Като чули най-добрите шивачи тая разгласа, събрали се да се питат какви ли ще са тия дрехи и кой ли ще може да ги ушие. Никой не се наемал да отиде при царя и да шие дрехите. Минали дни, седмици, никой шивач не се вестявал в двореца. Царят пак разгласил, но пак никой не се явил. Когато разгласил и трети път, царският син с козарските дрехи отишъл при най-изкусния шивач и му рекъл: