— Стой! — рекъл му той. — Какво ще правиш?
— Ох, брате — казал шивачът, — добре, че дойде! От толкова дни те търся. И на царя казах, че ти си шил дрехите. А той ми заповяда до утре вечер да му приготвя още две премени: инак ще ми вземе главата. Моля ти се, уший и тях, да му ги занеса, па всичко, което заплати за тях, ще бъде твое.
— Може — рекъл момъкът, — но само една. Две не мога да ушия, защото нямам толкова плат.
— Ти уший едната — казал шивачът, — а за другата ще видим после. Наемаш ли се?
— Наемам се — рекъл момъкът. — Ще дойда довечера да захвана дрехите, а ти утре заран ела си ги вземи.
Шивачът подскочил от радост, като чул тия думи.
— Не може ли — рекъл той — да седнеш още сега да ги започнеш? Аз ще ти донеса всичко, каквото речеш.
— Сега не може — казал момъкът. — Денем аз работя друго. Ти довечера се навъртай насам, а аз ще дойда и ще ги започна.
Като рекъл това, той отишъл в готварницата да помага. Тъкмо тоя ден се случило, че дошъл в града и козарят. Той искал да влезе в двореца, но стражите не го пускали. Момъкът от готварницата отишъл и го извикал настрана, па му рекъл:
— Рано е още за онова, за което говорихме. Но ти ми си потребен днес-утре, затова престой тук в града, докато ти кажа. Ако искаш да ме видиш, мини там, през оная врата, която води в царската готварница: аз се навъртам цял ден там; щом ме извикаш, ще изляза.
Вечерта шивачът приготвил на момъка богата вечеря в работилницата и го чакал да дойде и да започне дрехите. Онзи дошъл. Пак се заключил, нахранил се, цяла нощ чупил и ял лешници, а на заранта дал на шивача втория лешник с дрехи. Отнесъл шивачът лешника в двореца и го дал на царя, а той го дал на царкинята.
— Добре — казала тя. — Направете още една такава премяна — и аз ще бъда готова за сватба.
Върнал се царят при шивача и му поръчал още една премяна.
— Не мога — рекъл той, — царю честити. Както ти казах вчера, друг шие дрехите. А той ми каза, че имал плат само за една премяна.
— Тъй ли? — кипнал царят. — Я го извикай да дойде тук! Ще му кажа аз на него! Отдето е намерил плат за две премени, оттам ще намери и за три.
След малко шивачът се върнал и довел селяка. Царят бил още разгневен:
— Ти ли шиеш тия дрехи бе, момче?
— Аз ги шия, царю честити.
— Ами, като уши две премени, защо не се наемаш да ушиеш трета?
— Нямам вече плат, царю честити.
— Отдето си взел за двете, оттам ще вземеш и за третата.
— Не мога, царю честити, такъв плат не се работи тук, в твоето царство.
— Ами къде се работи?
— Там, дето живееше едно време златното пиле в елмазната клетка.
— Тъй ли? — рекъл царят. — Аз ще ти намеря плат. Почакай малко.
И той заповядал да извикат синовете му. Те дошли.
— Видите ли тоя момък? — рекъл им царят. — Той шие дрехите на царкинята. Свършил му се е платът. Той казва, че такъв плат имало в царството, отдето сте донесли златната птица в елмазната клетка. Ще идете да ми донесете плат още за една премяна.
Царските синове пребледнели. Как ще идат да донесат плат, като не знаят къде е онова царство?
— То е далече — рекли те на баща си. — Три години път има дотам.
— Не три, а девет години да има, пак ще донесете. Плат искам.
Двамата братя гледали с пламнали от гняв очи селяка, идело им да го разкъсат. По-големият се изхитрил, та рекъл на царя:
— Ами тоя момък не може ли да донесе плат? Както е донесъл за две премени, тъй ще донесе и за трета.
— Това не е моя работа — рекъл момъкът. — Аз шия, но не тъка. Ако ми дадете плат, ще ушия; ако не ми дадете — няма. Па има и друго. От онова царство се минава насам по проклети друмища: който се върне оттам, мъчно оцелява. Имаше едно време трима царски синове. Те тръгнаха да дирят златната птица. По пътя двамата по-големи набиха малкия си брат иго оставиха насред полето, а те продължиха сами. Но те се скараха; единият отвори на едно място странноприемница, а другият си купи лозе и се ожени за една селянка. Най-малкият намери златната птица и взе дъщерята на царя, чиято беше птицата. На връщане братята му не го познаха, ала той сам им се откри и тръгнаха заедно да се върнат при бащата. Но по пътя те го вързаха за едно дърво, взеха му царкинята и златната птица с клетката, па излъгаха баща си, че уж те били намерили птицата. Царкинята не щеше да се ожени за тоя зъл мъж, който бе оставил брата си да го изядат зверовете; тя поиска три премени, които да се събират в лешникови черупки. А защо ги поиска тя? Защото баща й беше дал на оня царски син три такива премени и тя искаше да узнае дали той е още жив. Той беше наистина жив. Един козар го отвърза и си промениха дрехите. Царският син отиде в царската готварница — да мие паници, да цепи дърва, да кладе огън и да реже зеленчук — само за един хляб. А братята му се стягаха за сватба. И ето, че той се яви при шивача, та уши двете премени; той ги не уши, а само ги извади от джоба си.