Той кимна задоволен и се върна към ордьовъра си. Старият Биърсфорд го изгледа замислено, мисис Биърсфорд — полуусмихната, филмовата актриса мис Харкърт — възхитено, докато самата мис Биърсфорд продължаваше да ни натрапва непрекъснатата гледка на кестенявия буфан. Имаше малко неща за правене през свободното от задължения време в морето и да наблюдаваш развитието на събитията на масата на капитана можеше да бъде наистина много забавно развлечение. И това, което обещаваше то да стане още по-увлекателно, беше огромният интерес, който проявяваше към капитанската маса един млад мъж, седнал в края на моята маса. Един от пасажерите, които, се присъединиха към нас в Карачио.
Тони Карерас — моята догадка, че той беше син на Мигел Карерас, беше вярна и не толкова затрудняваща — беше без каквото и да било преувеличение изключително красив мъж, който някога бе прекрачвал прага на столовата на „Кампари“. От една страна, това не би значило толкова много, ако не се вземеше предвид колко много години му трябват на един човек, за да може да събере достатъчна сума пари, за да си позволи да плава на „Кампари“, та дори само през почивните дни. Затова младите мъже бяха твърде малко на брой и твърде рядко срещани на борда на кораба, но въпреки това не можеше да се отрече неговото безспорно въздействие. Даже от близко разстояние не се забелязваше нито един от онези недостатъци на изнеженост и женственост, които почти винаги се срещат върху лицата на много от красивите мъже. За целия свят той изглеждаше като латентно превъплъщение на младия Ерол Флин, но по твърд, по-издръжлив, повече преживял. Единственият недостатък, ако това изобщо можеше да се нарече недостатък, беше в очите му. Както се виждаше, нещо не беше наред в тях. Като че ли зениците му се плъзгаха по повърхността на нещата, без да ги виждат, от което изглеждаха като плоски, но излъчваха твърд светъл блясък. Може би това бе светлината на масата. Но нямаше нищо нередно в очите му, като очи, зрението му беше стопроцентово и той го използваше изцяло, за да изучава капитанската маса. Мис Биърсфорд или мис Харкърт, не бях сигурен коя точно, но нямаше вид на мъж, който ще си губи времето, за да изучава която и да била от другите особи на масата.
Блюдата идваха и си отиваха. Тази нощ дежурен по кухня беше Антоан и всеки можеше едва ли не да докосне и да почувствува божествения вкус на ястията, сервирани на компанията.
Кадифенокраките сервитьори от Гоа се движеха безшумно по тъмносивия персийски килим, храната се появяваше и изчезваше като сън, ръка се появяваше в прецизно подходящия миг с прецизно подходящо вино. Ала не и за мен.
Аз пиех сода. Съгласно договора ни.
Появи се кафето. Сега беше моментът да си заслужа парите. Когато Антоан беше на смяна и в цветуща форма, да се разговаря беше светотатство и одобрителните възклицания като религиозен екстаз бяха най-подходящата форма на изява.
Но около четиридесет минути от тази тържествена тишина бяха посветени на блюдата. Това никога не продължаваше по-дълго и не можеше да продължи. Аз никога не съм срещал богат мъж или жена, без значение, който да не говори главно и предимно за себе си, което е и любимо тяхно занятие. Основният прицел на наблюденията им беше неизменно офицерът, седящ начело на масата.
Огледах се и се зачудих кой ли пръв ще подаде топката.
Мис Харбрайд — оригиналното и централноевропейско име бе непроизносимо — слаба, мършава, към шейсетте години и жилава като китова кост, натрупала състояние от извънредно скъпи и съвсем безполезни козметични препарати, от употребата на които самата тя разумно се беше въздържала? Съпругът и, мистър Грийнстрийт, безличен човек със сиво хлътнало лице, оженил се за нея бог знае по каква причина, тъй като и сам той беше твърде богат? Тони Карерас? Баща му, Мигел Карерас? Трябваше да има и шести човек на моята маса, който да смени семейството на тримата Къртисови; заедно със семейство Харисън, които бяха прибързано извикани от Кингстън.
Но старият мъж, който се качи на кораба в своята количка, очевидно трябваше да се храни в каютата си по време на пътуването заедно с придружаващите го медицински сестри.
Четирима мъже и една жена: зле балансирана маса. Сеньор Мигел Карерас заговори пръв:
— Цените на „Кампари“, мистър Картър, са твърде брутални — каза кротко той и запуфка одобрително пурата си. — Обир сред морето — би било твърде точно определение. От друга страна, кухнята отговаря на рекламата. Имате готвач с божествена дарба.
Сигурно не е прекалено много да заплатиш, за да имаш възможността да предвкусиш един по-добър свят.