Рейна възнамеряваше да не се намесва изобщо, за да могат Хю и мъжът й спокойно да обсъдят въпроса. Но когато Ранулф се умълча, тя не може да сдържи любопитството си.
— Не ми ли казахте по-рано, че Ричард е отгледан от семейството на майка си, милорд?
— Така е. А, сега разбирам объркването ви. Сигурно съм забравил да спомена, че Ела спада към кралския дом — разбира се, и тя е извънбрачно дете.
Рейна остана с увиснала уста, но Ранулф дори не мигна при тази вест. Явно този факт му бе известен, откакто знаеше и за съществуването на своя полубрат.
— Дъщеря на Хенри ли е? — попита тя, когато се поокопити.
— Точно така. Сега разбирате защо баща ми бе толкова доволен от тази връзка, нали? Но крал Ричард не е съименник на Ричард; той едва ли е и чувал за него. За съжаление принц Джон се заинтересува от момчето и виждате докъде доведе това влияние.
— А какво ще стане, ако наистина говори с Джон, както заплаши?
Хю изпръхтя презрително.
— Принц Джон е твърде зает с козни и интрига — той иска да отнеме короната на Ричард. Буквално е обсебен от тази мисъл, откакто почина баща им. Нима мислите, че го засяга някаква си обида към извънбрачната му сестра? Не, госпожо, по-малкия ми син си въобразява, че има влияние в двора, но се заблуждава; впрочем майка му също е загубила влиянието си. Човекът, за когото се омъжи, беше някога могъщ, но властта му свърши, когато Лъвското сърце стъпи на престола. Така че всичко, което синът ми притежава, се дължи единствено на мен.
— Какво ще… какво можете да направите в такъв случай? В резултат на вашата щедрост Уорхърст му принадлежи.
— Не, не съвсем. За разлика от Фаринг Крос, който е приписан без всякакви уговорки на името на Ранулф, Уорхърст все още е обвързан с Лайънсфорд и така ще си остане до смъртта ми. Моята грешка се състоеше в следното: аз поверих управлението на Уорхърст на Ричард, надявайки се, че отговорностите ще му помогнат да изгради в себе си по-порядъчен характер или поне да развие известна почтеност. Вместо това обаче той успява да подкупи управителя, когото наех да му бъде от помощ и с всички сили започва да подражава в злото на всемогъщите си роднини.
— Какво ще кажете за кастелана Чосър? Ние преговаряхме с него.
Хю само поклати глава.
— Чосър бе моят управител, лейди Рейна. Кастелан бе Ричард.
— Господи, какъв лъжец! — възкликна възмутено Рейна. — Всички в околността смятахме, че именно той е господарят на Уорхърст.
Ранулф се засмя на нейното негодувание.
— Не се вълнувайте, госпожо, вас ви е измамил специалист, който е научил занаята от най-големите мошеници в кралството. Не е ваша вината, че не сте успели да прозрете неговото двуличие и притворство.
— Лесно ви е да говорите — отвърна тя енергично. — Не сте вие човекът, който за малко да се омъжи за него.
Ранулф се усмихна широко.
— И слава на Бога!
Хю се намеси бързо.
— Във всеки случай вече няма да имате трудности с по-малкия ми син, милейди. — Той се усмихна. — Което обаче не мога да обещая за този тук. В момента Ричард е на път към един мой братовчед в Ирландия, човек, който не понася безчестието и непочтеността. За няколко години Ричард ще се промени — или поне ми се иска да стане така.
— Беше ли наистина съгласен да отиде там?
— Не съм го питал — отвърна Хю равнодушно.
— Добре, това решава един проблем, с изключение на…
— Това решава всички проблеми, Рейна — прекъсна я рязко Ранулф. — Сега си отивайте в леглото. Скоро ще дойда и аз.
Тя стисна устни. Не можеше да я отпраща ей така. В нея отново се събуди желанието за борба — този мъж трябваше най-сетне да се научи на добри обноски. Внезапно обаче си спомни от какво премеждие е успяла да се измъкне същата сутрин и затова взе решение поне в момента да не го предизвиква повече.
Да, но през целия ден в нея се обаждаше някакво дяволче и то, проклетото, взе че я подтикна да каже, докато вървеше към вратата:
— Не си струва да бързате заради мен, милорд. Когато дойдете, аз ще съм заспала дълбоко.
— Няма да стане! С вас имаме още малко работа, не помните ли?
Тя отвори широко уста и веднага я затвори. Не, не можеше да става въпрос за това — не и за това.
Значи все пак точно това имаше предвид! Още с влизането си в стаята Ранулф попита:
— Очаквахте ли този момент със страх, госпожо? Всъщност не е нужно да отговаряте. Днешното ви поведение показа ясно, че се страхувате. Само че изводите ви бяха погрешни — каквито и да са били вашите основания.
Рейна седеше на един от столовете до камината и сресваше косите си. Ранулф отиде до леглото отсреща и седна по същия начин както сутринта. Младата жена го изгледа ужасена.