— Елате, Рейна — рече той непринудено. — Няма да трае дълго.
О, толкоз просто било значи! Какъв простак! Чудовище! Как си позволява да бъде толкова спокоен!
— А ако откажа?
— Тогава просто ще трае по-дълго. Много по-дълго.
Явно, че не включваше времето, в което щеше да я гони из стаята.
— Ако тази сутрин всичко бе станало по вашему, нямаше и досега да сте се сдобрили с баща си — рече тя с горчив тон. — Нима трябва да бъда наказана за заслугите си?
— Целта не оправдава средствата, Рейна. Вие пренебрегнахте желанията ми и ме принудихте да приема вашите. Това, което вършим сега, ще ви накара да се поразмислите, преди да повторите същото.
— Но действията ви са варварски!
— Варварски е боят с камшик.
Той се изправи на крака и Рейна също стана бързо. Ранулф обаче не се приближи към нея и тя осъзна, че й дава възможност да облекчи участта си. Нима трябваше да пострада по-жестоко заради едната безсмислена съпротива?
Рейна преодоля нежеланието си, извървя няколко крачки и се изправи пред него с наведена глава. Прилоша й, а сърцето се разтуптя като полудяло. Стори й се, че не е трябвало да се подчинява така лесно, но всъщност какво друго й оставаше? Просто жената не биваше да се бунтува срещу мъжа, не биваше да му се подиграва и да го предизвиква, за да наложи своята воля. И точно този съпруг искаше да бъде напълно сигурен, че тя ще си спомни тези принципи. По дяволите с неговия непреклонен инат!
— Разумно решение — рече той, седна отново и я привлече върху скута си. — Можете да останете по нощница. Аз само ще я повдигна.
Тя остана с впечатлението, че й каза тези думи само за да я унизи още повече. Опитът му излезе повече от успешен, фактът, че не се държи грубо и не повдига глас, правеше нещата още по-лоши. Гласът му звучеше дрезгаво, ръцете му я докосваха нежно докато я обръщаше и накрая тя легна върху коленете му. Рейна наведе глава напред, за да скрие лицето си. С едната ръка се опря здраво в леглото, а с другата — в лявото коляно на Ранулф. Надяваше се да използва ръцете си като лостове и така да се измъкне от това ужасно положение. Но лявата ръка на Ранулф, която я притискаше лекичко надолу, осуети начинанието й.
В мига обаче, в който Ранулф започна да повдига нощницата, в главата й зазвъняха предупредителни звънци от съвсем друг вид. Той положи ръка върху прасеца й и бавно я плъзна нагоре заедно с плата. Да, галеше я и тя почувства как я залива особена възбуда. Тялото й вече не знаеше точно какво да очаква — наслада или божа. Мислите й също се разбъркаха. Нима това бе наказанието?
Не след дълго нощницата й се събра около талията. Ранулф вдигна ръка и Рейна застина със затворени очи. Лицето й пламна от срам, защото разголените й задни части бяха точно пред очите на Ранулф. Сърцето й затуптя неистово. Ранулф обаче не бързаше и това забавяне бе ужасно, още по-страшно от самото наказание.
Ударът, който последва, бе почти спасение. Почти, но не изцяло. Почувства пареща болка и изпъшка. Мускулите й се опънаха, за да поемат следващия удар. Само че такъв не последва и вместо това прозвуча тихият, подрезгавял глас на Ранулф.
— Ако случайно сте разсъждавали по въпроса, малка ми Рейна: точно този бе размерът на наказанието, който бях предвидил за вас тази сутрин. — Тялото й реагира незабавно на думите му и мускулите се отпуснаха. — Но тъй като така и така сте ми под ръка, искам да довърша започнатото. — Тя разтвори широко очи, усещайки, че я целува по зачервения отпечатък от ръката му. — И още нещо. — Този път Рейна вдиша дълбоко въздух, тъй като пръстите му се плъзнаха безпрепятствено в тялото й. Първата ласка я бе подготвила и вече не бе в състояние да се възпротиви на залялата я жарка вълна. — Забравих, разбира се, че настоявахте след това в никакъв случай да не ви докосвам и че казахте нещо от рода на „няма да ви простя никога“. — Пръстите му продължаваха да я изтезават. — Вярно ли е?
Рейна потръпна, огньове запламтяха из тялото й и тя заговори с усилие.
— Може би… съм… била… малко… прибързана…
— А може би вече не е важно, нали? — Пръстите му отново я накараха да простене. — Или не сте на същото мнение?
— Не, не е важно.
— Май че Червената Алма пак се оказа права — рече той удовлетворен. — Страхът, свързан с подходящо дразнене, може да възбуди жената дотолкова, че тя направо да не обърне никакво внимание на малкото наказание, което е получила.
Рейна се стегна, но не достатъчно, за да разсее онази мъгла на насладата, която Ранулф спусна толкова бързо върху й.