Тео се позасмя тихо — тя явно бе открила поредната тема, с която да се самоизмъчва.
— Рейна, не ви ли се струва, че Ранулф вече е мислил по въпроса? Той е вещ в бойното изкуство и най-добре от всичко умее да се бие. Нали затова се омъжихте за него?
— Знам, Тео, така е. Обаче мразя, когато противникът има голямо предимство. Все пак Ранулф е само един мъж, макар да си мисли, че струва колкото десет. Защо, по дяволите, не се вразуми и не затвори портите, след като сме по-малко от противника?
Ако Рейна бе узнала, че Ранулф се отправи към Ротуел само с Ерик и Сърл от двете си страни, тя никога нямаше да му прости тревогите, които й е причинил. Подобни мисли обаче не терзаеха мъжа й. Той забеляза, разбира се, дузината войни, които се отделиха от другите, за да му отрежат пътя. Познаваше трима от тях още от първата си среща със стария лорд. Останалите бяха вероятно васали, принудени от стареца да го последват. Те не изглеждаха особено въодушевени от похода, но Ранулф разчиташе тъкмо на този факт, защото познаваше вече характера на Ротуел.
Предположението му, че войската пред него се състои предимно от наемници, се оказа вярно. Познаваше дори някои от техните предводители и се запита дали изобщо знаят за какво са тръгнали да се бият. Когато някой се кани да краде булка, той все пак не разгласява наляво и надясно намеренията си.
Ранулф бе заповядал на хората си да се скрият в гората, като ги инструктира кои от тях трябваше да се показват, а други не. По този начин противникът не можеше да прецени с какъв брой бойци разполага. Реши да изчака Ротуел тъкмо тук, за да се възползва точно от това предимство, макар и да не вярваше, че ще се стигне до сблъсък.
— Не очаквах да ви срещна тук, Фиц Хю — започна Ротуел, когато двамата се изравниха. — Не се обадихте и реших, че сте отхвърлил предложението ми. Или може би не сте успели да проникнете в Клайдън и все още се опитвате да го сторите, така ли?
Думите му прозвучаха толкова саркастично, че на Ранулф му идеше да избухне. Той обаче успя да се овладее и отговори със съвсем спокоен тон:
— Вашето първо предположение отговаря на истината.
— Какво правите тогава тук? — развика се сърдито старецът.
— Опитвам се да ви предпазя от голяма грешка. Дамата, която сте си избрали, не е свободна, тъй като междувременно се омъжи.
— Аха, значи това е причината, поради която не сте предприели нищо досега — изграка Ротуел, след което добави: — Трябваше да дойдете при мен и да ми кажете. Но хайде, от мен да мине, това вече няма значение. Дамата може и да овдовее, нали? Впрочем предложението ми остава в сила, ако това ви интересува.
Златистите вежди се извиха изненадано нагоре.
— Цели петстотин марки, за да убия съпруга, така ли?
— Да.
— Няма да е никак лесно… защото нейният съпруг съм аз!
От изненада очите на Ротуел буквално изскочиха от орбитите си. За момент той се задави от собствената си слюнка. Най-сетне успя да възвърне говора си.
— Изчадие адово! Вие сте откраднали моята невеста! Убийте го! — изрева той с неистов глас към хората си.
Ерик и Сърл посегнаха към мечовете си, но Ранулф изобщо не помръдна от своето място. Наемниците на Ротуел също останаха неподвижни, с изключение на конете им, поизплашени от врясъка на стареца. Гласът на Ротуел се извиси още повече, лицето му се наля с кръв и той заприлича на надут пуяк.
— Какво чакате още? Пъзльовци! Та той е сам, не виждате ли?
— Да, но той е и господарят на Клайдън — просъска един от приближените му. — По-добре внимавайте какво говорите.
— Той отне моята невеста.
— Я, стига, Ротуел — избоботи Ранулф заплашително. — Отлично знаете, че никой нищо не ви е отнемал. Младата лейди не е била сгодена за никого и не беше и чувала за вас. Сега обаче тя е моя жена и аз ще запазя онова, което ми принадлежи! А ако желаете да оспорите думите ми, то предизвикайте ме на двубой и назовете името на боеца, който ще защищава вашите цветове.
Ротуел бе възхитен от направеното предложение и огледа редиците на бойците си, за да открие желаещи. Уви, всички до един сведоха погледи. Червенина заля отново лицето му.
— Хората ми до един са подлеци и страхливци.
— О, не — възрази Ранулф. — Вашите хора са честни и почтени бойци — за нещастие обаче са се наели да служат на вас.