Запита се дали ще я изпрати обратно в предишната й стая и колко ли време щеше да му е необходимо, докато си намери любовница. Все още не можеше да прецени дали ще му прости и ще го приеме, когато настанеше време да се зачене и следващото бебе. Защото в договора бе записано „деца“, а не „дете“. Тези и подобни мисли буквално я докарваха до границата на лудостта. Боже милостиви, та всичко това не би трябвало изобщо да я засяга. По-рано не си представяше брачния живот по такъв начин. Но също така не бе й хрумвало, че е възможно самата тя да изпита плътска наслада — дълбока, ненаситна страст, и то към собствения съпруг.
Себичността й стигна дотам изобщо да не го осведоми за настъпващата промяна. На Ранулф сигурно не му е било лесно да й остане верен през цялото това време; а тя бе дълбоко убедена, че е точно така, дори и когато отсъстваше от Клайдън. Мъж, който още със завръщането си завличаше жена си направо в леглото, който след това часове наред я заливаше с ласки, такъв мъж едва ли търсеше удоволствия при други жени. Колко щеше да й липсва всичко това — и още толкова други неща!
Рейна се чувстваше толкова потисната, че едва забеляза посетителите, които пресякоха пътя й и се отправиха към жилищното крило. Хората също не й обърнаха внимание, което не я учуди никак. Прислужницата от пивоварната й съобщи, че е чула мяукане иззад буретата и Рейна веднага облече най-старата си рокля. Тя реши да не вика слуги, тъй като, размествайки буретата, те можеха да смачкат животните. По тази причина й оставаше един-единствен изход — покатери се по бъчвите, пропълзя между тях и най-накрая в една теснина откри родилката, лейди Ела, заедно с нейните малки. Разбира се, Рейна бе изцапана цялата с прах и мръсотии, но поне се бе уверила лично, че всичко е наред около любимката на Ранулф. Представи си как самият Ранулф пълзи нагоре-надолу по буретата и я досмеша — защото на нейно място и той щеше да стори същото.
Но кои ли бяха неочакваните гости? Една дама и господин, придружавани от десетина души в елегантно облекло. Изобщо не се досещаше кои могат да бъдат, но и не бързаше да се запознае с тях. Пристигането им събуди любопитството на някои от рицарите, събрани на двора. Обучението замря за миг, но когато гостите преминаха през вътрешната порта, от външния двор отново прозвуча звънтежът на шпагите. Откакто Ранулф стана господар на Клайдън, този звук се превърна в нещо обичайно за това време от деня.
Клайдън бе приел седем нови рицари на служба, които доведоха със себе си и седем оръженосеца. Сър Уилям тъкмо упражняваше единия от тях. Откакто баща й пое към Божи гроб, той не се бе забавлявал толкова много. Тук бе и Сърл, който мереше сили с един от новите рицари. Спомни си как Уолтър и Ранулф се предизвикваха един друг и не се учуди, когато видя, че техният ученик Сърл използва същите бойни похвати. Така и не се стигна до истински двубой. За броени секунди новият рицар се видя повален на земята.
Ерик и Обер също бяха там и наблюдаваха двама оръженосци, които водеха също неравен двубой. В единия от тях Рейна разпозна Лензо с неговата огненочервена коса. Трябваше да носи истински шлем, тъй като и мечът в ръката му бе истински, за разлика от дървените, които много от новите оръженосци предпочитаха. Неговият по-дребен противник също не бе въоръжен изцяло и явно бе много по-слаб от Лензо. Той едва държеше меча в ръка, щитът направо му пречеше и още в следващия миг се повали беззащитен на земята. Лензо обаче продължи да го напада и Рейна се разгневи. Тя знаеше отлично, че на рицаря му е необходимо да се защищава дори и в легнало положение, тъй като немалко загиваха, когато паднеха на земята, но все пак поведението на Лензо й се стори брутално. — Внезапно тя позна момчето на земята и сърцето й сякаш спря. Нима бе Ейлмър? Не, Лензо не бе толкова жесток! Вярно, че Ейлмър обичаше да наблюдава упражненията на рицарите, но въпреки всичко Лензо не би се осмелил да го примами на двора, да му пъхне меч в ръката и да го нападне! И все пак бе точно така!
Рейна се впусна към тях, крещейки името на оръженосеца. Лензо обаче не можеше да я чуе, тъй като удряше непрестанно с меча си по щита на падналото момче. Не след дълго младата жена се приближи достатъчно и се увери, че наистина става въпрос за Ейлмър. Обзе я сляпа, свирепа ярост. Без да помисли за опасността от мечовете, свистящи покрай нея, тя се хвърли напред и блъсна Лензо на земята. После помогна на Ейлмър да се изправи на крака, приглади назад потните кестеняви къдрици, паднали върху челото му и го огледа да не е ранен някъде. Почувства облекчение, когато не видя никъде кръв, но гневът й все още не бе отшумял. Ситуацията не се променяше и от факта, че момчето я гледаше, сякаш е луда.