Заедно с писмото пристигна и товар плячка, но въпреки затрудненото си материално положение Рейна се побоя да продаде нещата; те идваха от кръстоносния поход и в нейните очи имаха стойност на реликви. Второто й писмо също настигна баща й в Кипър, тъй като кралят остана там доста време. Роже дьо Шампани одобри двама от мъжете, които споменаваше Рейна; Джон дьо Ласел и Ричард дьо Аркур. Преди смъртта на брат си Джон спадаше към свитата на баща й, но после младият мъж получи в наследство семейните владения в Уелс. Що се отнася до Ричард, той вече притежаваше град Уорхърст заедно с крепостта, разположени едва на няколко часа езда от Клайдън, а освен това бе и наследник на Лайънсфорд. Рейна познаваше двамата добре и ги харесваше — струваше и се, че за когото и от тях и да се омъжи, ще се чувства добре. И двамата бяха млади и привлекателни на външен вид. Ричард имаше чудесно чувство за хумор и често я разсмиваше, Джон пък бе извънредно добродушен и дружелюбен. Щеше да бъде щастлива и с двамата, но все пак сърцето й клонеше към Ричард.
Месец след последното си писмо баща й загина при обсадата на Акр. Той така и не узна кого от двамата е предпочела. Графът й написа писмо, в което я осведоми за смъртта на баща й; той споменаваше също, че Роже е споменал за сгодяването на дъщеря си, но не и името на избраника.
Не се съмнявам, че ще приема човека, когато Роже е избрал за вас и че той ще положи клетва за вярност пред мен. Роже ме обичаше много — както и аз него — и мисля, че едва ли се е спрял на някой мой враг. Така че имате моята благословия и ви разрешавам да се омъжите.
По-нататък графът пишеше, че желае обрядът да се състои в някой от следващите месеци — заради личната безопасност на Рейна. Той настояваше и за допълнителни подробности около предстоящото събитие.
В първия момент Рейна се обърка, но бързо осъзна какво е сторил баща й. Той бе скрил истината от своя приятел и сюзерен, за да й даде възможност сама да избере своя жених. От друга страна пък лорд Ги бе станал неин настойник след смъртта на баща й и вече имаше правото както да й избере съпруг, така дори и да обяви настойничеството за продан. В такъв случай тя щеше да си остане неомъжена. Разбира се, лордът едва ли щеше да постъпи по този начин. Той винаги се отнасяше добре към нея и я харесваше, защото бе дъщеря на приятеля му. В техния свят обаче чисто човешките отношения често отстъпваха на заден план, колчем въпросът опреше до някоя изгодна женитба. Ако графът не дадеше своето съгласие и не одобреше избраника й, тя можеше и да изгуби наследството. По тази причина писа на Ричард и го помоли да дойде в Клайдън. Не посочи причини, тъй като не желаеше да му предлага женитба в писмена форма, но подчерта, че въпросът е спешен. Не бе лесно да го открие и след като той не се обади в продължение на цял месец, тя реши да пише и на Джон. По това време бе готова да се омъжи за когото и да е от двамата, още повече, че кастеланът на графа настояваше да узнае за кога е определено бракосъчетанието. Обаче след събитията от тази сутрин и опита на Дьо Рошфор да я отвлече нещата наистина вече не търпяха отлагане. Цяло щастие бе, че през всичките тези месеци я нападна само той.
Тъкмо се канеше да пристъпи към леглото, когато някой отвори със замах вратата. Рейна извика предупредително на влизащия Теодрик; в противен случай тя щеше да се строполи на пода.
— Рейна, да видите само как онази курва Едуина се увива около него — започна Тео и на лицето му се изписа погнуса. — А отгоре на всичко госпожа Хилари ще й нареди да го обслужи, ако вие не разпоредите нещо друго, разбира се. Моля ви, Рейна, нека аз се погрижа за него! Едуина винаги е получавала най…
— Да се погрижиш за кого?
Той въздъхна артистично.
— За златния рицар, за кого другиго?
Рейна също въздъхна, но съвсем естествено.
— Ама, разбира се, за кого другиго! Хайде, върви! — рече тя и махна небрежно с ръка. — Мен какво ме засяга? — А после добави: — Почакай малко! Първо снеми от мен тези дяволски железа.
Той се подчини, но я разсъблече по-бързо и пъргаво от когато и да било. За малко да прихне от смях като го гледаше тъй нетърпелив. И тъкмо той да нарече Едуина „курва“! Смехории!
Останала само по бельо, тя се свлече изтощена на леглото.
— Поне сети ли се да ми стоплиш вода за къпане?
— Естествено — рече той обиден и запокити доспехите й в ъгъла.
— Като е така, прати да повикат Уенда. И още нещо, Тео… — Тя се подпря на лакти. — Ако все пак твоят „златен рицар“ не прояви интерес, не му досаждай и не му се пречкай из краката.
Момъкът кимна, усмихна се широко и изчезна.
ГЛАВА ШЕСТА