Ранулф влезе в голямата, кръгла вана. Седна и в резултат на огромното му телосложение водата стигна до гърдите му. Той така и не забеляза, че Тео следи всяко негово движение с искрящи очи.
Момъкът бе едновременно възхитен и изплашен. В живота си все още не бе виждал толкова красиво и огромно мъжко тяло. Всеки от мускулите на този човек издаваше челичена сила. Ръцете му бяха в състояние без всякакви усилия да строшат човешка кост. Дълги, дълги крака, малък, заоблен, хубав задник, огромен гръб и всичко това опънато, стегнато и сякаш обвито в златиста кожа. Тео бе длъжен да поеме риска дори с опасност за живота си. Но не знаеше точно как да подходи към мъж като Ранулф.
Положи дрехите на госта отстрани, зарови пръсти в тях и ги задържа толкова дълго, колкото да не предизвика никакво подозрение. Но великанът така и не забеляза нищо; той дори не погледна младежа, докато задаваше въпросите си. Тео отговаряше механично, тъй като мислите му кръжаха около едно единствено нещо. По правило до този момент не му се бе налагало да се държи така, че да го забележат. Достатъчен бе един зноен поглед и всичко ставаше ясно. Но с този мъж нещата стояха другояче — явно интересът му бе насочен единствено към Клайдън. Поне до този миг.
— На колко години е твоята господарка?
Рицарят се пресегна към кесията и сапуна, лежащи върху столче до ваната, но Тео го изпревари.
— Нека аз ви измия, господарю.
Ранулф повдигна рамене с безразличие, макар и да не очакваше, че момчето ще стигне толкова далеч в помощта си. Все пак Лензо и Кенрик често изтъркваха гърба му и затова сега се наведе напред. Въпроса си обаче не забрави.
— И така, на колко години е тя?
Тео насапуниса гърба му, не смеейки нито да отговори, нито пък да го докосне.
— Защо ме питате?
— Защото не видях нито гърдите й, нито бедрата, нито каквито и да било заоблености. Така мога само да гадая. Тя дете ли е още?
Въпросът на този чужд човек би трябвало да обиди Тео, но вместо това той само се разхили. Ранулф не го забеляза дори и в този момент. Вярно, че Рейна не бе заоблена като повечето жени, но иначе си бе съвсем наред. Просто бе съвсем мъничка. Тези, които не я бяха виждали разсъблечена, не можеха дори и да подозират, че краката й са направо безупречни и че притежава най-възхитителното заоблено дупенце на този свят, гладко като коприна. Наистина гърдите й се събираха в малка шепа, но бяха извити нагоре и си имаха големи зърна. Който и мъж да ги съзреше, щеше да остане запленен. Е… поне повечето мъже.
Докато отговаряше, Тео се постара в гласа му да не прозвучи самодоволство, тъй като познаваше точно онези страни на господарката си, които рицарят никога нямаше да опознае.
— От доста години лейди Рейна не е дете. Тя е вече зряла жена, макар и първоначално да не създава такова впечатление.
Ранулф забеляза, разбира се, че въпросът му относно възрастта на стопанката си остана без отговор. Още малко и щеше съвсем точно да разбере дали момчето наистина не желае да говори за нея.
— Добре де, но щом като е оставила детските години зад себе си, защо тогава не е омъжена?
Тео премина гальовно с кесията по златистата кожа на огромния, мускулест гръб. В този миг той изобщо не бе в състояние да разсъждава хладнокръвно.
— Беше сгодена, но избраникът загина преди две години.
— Но, сигурно после отново се е сгодила?
Тео набърчи чело и се опита да се съсредоточи. Навлизаха в твърде опасна тема. Рицарят идваше от Шефърд; следователно и той, както и самият Шефърд, би трябвало да си мисли, че Рейна вече е сгодена. Ако е така обаче, защо тогава задава този въпрос?
— Разбира се, че е сгодена. Нима сър Хенри не ви е изпратил да узнаете кога точно ще бъде венчавката? Кастеланът на лорд Ги ще се появи тук в качеството си на свидетел й от името на графа ще приеме клетва за вярност от страна на новия лорд на Клайдън.
За Ранулф бе добре дошло, че присъствието му се обяснява по толкова прост начин. Поне за едно нещо Ротуел бе прав. Ако наистина е имало някакъв договор с Ротуел, то очевидно младата лейди го нарушаваше. Защото се канеше да се омъжи за друг.