Вратата се отвори и Рейна се надигна учудена от ваната — не можеше да е Уенда, тъй като тя бе донесла вече останалата част от горещата вода, загрята върху печката в стаята на лорда. Позна Теодрик и се потопи обратно. Чу го, че отпраща Уенда и се учуди, че се е върнал толкова бързо. После зачака нетърпеливо да й съобщи някакви новини. Нещо й подсказваше, че известията му няма да я зарадват. Затова и не го подкани да започва.
Вече бе разговаряла с трапезника и бе сигурна, че долу всичко ще протече горе-долу добре, но заедно с това бе наясно, че положението й на домакиня не ще й позволи да си остане в стаята. Обаче това бе единственото място, в което можеше да си почине истински, а в момента се нуждаеше тъкмо от почивка и от нищо друго. Никой освен Тео и Уенда нямаше право да влиза в тази стая без разрешение, а когато самата Рейна се намираше в нея — нещо, което не се случваше твърде често — всички знаеха, че не бива да я притесняват. Тези правила бяха създадени заради Тео. На нейните госпожици и придружителки бе известно, че той обслужва тяхната господарка, но не бяха наясно в качеството си на какъв го върши. Не представляваше тайна и фактът, че не се интересува от жени — твърде явно проявяваше своите предпочитания. Само че повечето от госпожиците бяха все още твърде млади, за да оценят правилно ситуацията, ако, не дай Боже, случайно влезеха, докато той й помагаше по време на къпане.
Етелинда, сестрата-близначка на Тео, бе лична прислужничка на Рейна от дванадесетата й година. И тъй като близнаците бяха почти неразделни, Рейна се видя принудена да свикне и с присъствието на Тео в покоите си. Първоначално момчето извършваше работи, присъщи на мъжете прислужници. Но не след дълго той пое някои от задълженията на сестра си, когато тя имаше друга работа. Оказа се, че движенията му са по-меки и нежни и по тази причина Рейна предпочиташе да бъде сресвана и подстригвана именно от него. Освен това той почистваше по-добре както дрехите, така и стаята й, тъй като мръсотията бе нещо, което го отвращаваше.
Бе четиринадесетгодишен, когато се влюби за пръв път. В началото Рейна се постресна от факта, че той обича друг мъж, но скоро свикна. Не след дълго дори престана да прикрива голотата си, когато момчето влизаше неочаквано в стаята. За нея той бе просто Тео, а не някакво заплашително същество от мъжки пол. Малко след като Роже дьо Шампани потегли за Божи гроб, Етелинда загина трагично и естествено Тео зае нейното място.
Рейна го обикна така, както се бе привързала и към сестра му. Двамата се утешаваха взаимно в скръбта си по Етелинда. По този начин се сближиха още повече и между тях се изгради неразривна връзка. Тео не бе просто прислужник на Рейна, а и неин приятел; затова и можеше да си позволява волности, забранени за останалите. Баща й например нямаше да разреши той да стои при нея; впрочем едва ли имаше мъж, който да разбере техните отношения. Именно по тази причина Уенда бе единствената, която знаеше, че Тео е „личната прислужничка“ на Рейна, че я къпе, облича и изобщо се грижи за всички нейни потребности.
По-рано тайната трябваше да се пази, тъй като Рейна бе по-млада от Тео и освен това все още твърде малките госпожици от свитата й не биваше да се излагат на неподходящо влияние. Сега обаче Рейна сметна, че има известни права и престана да се съобразява дали на останалите им е известна ролята на Тео или не; защото вече едва ли някой щеше да се осмели да й възрази. Дори и бъдещият й съпруг нямаше да има думата по въпроса кой ще й прислужва — първо, защото щеше да му донесе като зестра огромно богатство и второ, защото щеше да е наясно с конкретните обстоятелства. Станеше ли необходимо, тя щеше дори да настоява в брачния договор да се вмъкне и специална клауза по този въпрос.
Тео все още мълчеше и водата започна да изстива.
— Е? — извика тя от дълбините на ваната.
— Какво „е?“
При този предизвикателен отговор тя се поизправи и подпря ръце върху ръба на коритото. Погледът й най сетне откри Тео, седнал отчаян в ъгъла, с брадичка, опряна в коляното.
Всичко бе ясно, но все пак го запита меко:
— Май не е проявил интерес, а?
— Никак.
— Какво става с теб? Обикновено не приемаш отказите толкова тежко. Защо този път си толкова тъжен?
Той повдигна глава.
— Не сте го виждали, Рейна! Да знаете само какво златиста кожа има, колко е крас…
Тя го прекъсна.
— Спести си хвалебствията, Тео. Винаги става така с теб, когато отнякъде изникне някое ново, хубаво лице. Ти започваш да разсъждаваш по въпроса какво ли ще стори съответният ти любовник, когато научи за твоята изневяра. Впрочем той не беше ли един от войниците? Никак не ми се ще да го хвърля в кулата, както сторих с последния, който те преби заради твоята невярност.