— Какво съм виновен аз, че мъжете са толкова себични? — Той изрече тези слова с плачевен тон и Рейна не можа да сдържи смеха си.
— Ако искаш да бъдеш като Едуина и да прехвръкваш от мъж на мъж, не бива да се обвързваш трайно с никого, нали?
— Значи ме сравнявате с тази шаврантия, която се е въргаляла във всяко легло тук, така ли? — възкликна той с неподправено възмущение. — С тази тъпачка, която не може да задържи нито един мъж за повече от ден!
— Да, но все пак успява да избегне побоищата, което на теб очевидно не ти се удава — възрази Рейна. — Да знаеш, че никак не държа да ти намествам кокалите, когато някой от твоичките за пореден път те потроши от бой. Щом като не можеш да бъдеш верен, поне си избирай по-мършави любовници или си тренирай мускулите.
— Да, но аз много обичам да се чувствам безпомощен като жена. Вие например искате ли да бъдете по-силна от…
— За мен изобщо не става въпрос — прекъсна го тя и се изправи. — Защо ли изобщо се опитвам да те уча на ум и разум. Каквото и да ти кажа, ти никога няма да се промениш.
Той се приближи бързо и й помогна да се измъкне от дълбоката вана. Беше му крайно неприятно, че трябва да се изповяда на Рейна, но пък от друга страна тя не биваше да се изправя срещу Ранулф, без да знае за какво става въпрос. В този миг господарката му отново подхвана темата за посетителя.
— Успя ли поне да научиш каква е целта на неговото посещение?
Тео уви кърпа около мократа й коса, измита вече от Уенда.
— Той просто не ми даде никаква възможност — постоянно ме разпитваше. Както и всеки, който идва за пръв път в замъка, така и той прояви любопитство към всичко, което засяга Клайдън. Но освен това искаше да узнае и много неща за вас.
— О, така ли?
Тео се усмихна широко.
— Глождеше го мисълта, че не може да отгатне възрастта ви. — Не желаеше да повтори точните му думи. — Пита ме на колко сте години, за деня на сватбата ви и името на вашия годеник.
— А ти какво му каза?
— Нищо, за което да се хване. Така че сигурно ще разпита и вас, когато… когато гневът му отшуми.
Рейна се умълча.
— Тео, ти не си го засегнал, нали?
— Разбира се, че не. Но може и да си е въобразил нещо.
— Разказвай! Какво точно се случи?
Тео поруменя и се загледа встрани.
— Той се беше замислил за нещо си, когато аз… Е, май че не се отдръпнах навреме, както ме посъветвахте, и продължих да му се пречкам из краката. Идеше му да ме разкъса на парчета. Затова реших, че е по-добре да изчезна по най-бързия начин.
— О, Тео. — Рейна простена. — Не можа ли да доловиш, че тези неща не са по вкуса му? Още преди да го разсърдиш?
— Ама нали ви казах… беше се отнесъл нанякъде — започна да се защищава момъкът. — Не ми беше никак лесно да…
— Трябваше да го попиташ направо! Боже мили, как можах да те пусна в близост до него? Само това ми липсваше още! — Тя разтвори със замах сандъка с дрехите и рязко дръпна онези, които лежаха най-отгоре. — И не ми се помайвай! Трябва да побързам — не бива отново да го карам да чака. Поне изпрати ли му Едуина?
Тео й занавлича някаква ленена блуза през глава.
— По това време тя вече бе заета с един от другите.
— И кого му изпрати?
— Амабел.
— Какво? Тлъстата Амабел? Тео! Как можа?
— Какво толкова съм направил? — попита той невинно, докато прикрепяше дантелите към горната част на роклята с дългите ръкави. — Тя ми беше под ръка и затова я изпратих.
Рейна го изгледа сърдито — идеше й да му зашлеви плесница.
— Сега вече положително се е обидил. Кълна се, че ако поради злобното ти и глупаво държане възникнат трудности с гиганта, аз с ей тези две ръце ще те одера и ще те прикова на стената.
Тео запротестира.
— Беше дълбоко замислен; не му и минаваше през ум да се люби с когото и да било. Няма и да забележи Амабел.
— Дано имаш късмет! Исусе, косата ми е още влажна. Хайде, Тео, побързай! Когато той се завърне, трябва вече да съм в залата.
ГЛАВА ОСМА
Ранулф се спусна по стълбището на кулата. Долу, седнал на първото стъпало, го очакваше Уолтър.
— Вече реших, че си се загубил някъде. Нали знаеш, бях с онази, русокосата. Та си мислех, че ще пристигна последен в залата.
Не можа ли този Уолтър да измисли нещо по-подходящо за поздрав! Ранулф бе останал за известно време в стаята си, докато раздразнението му поотшуми. Първо му изпращат онзи дупедавец, а след това и някаква женска с размерите на бъчва, която дори и да поискаш, не можеш прегърна.