За момент Ранулф се поколеба. Ако в този миг тя се събудеше и го видеше надвесен над нея, връщане назад не можеше да има. Да, за добро или зло тази жена щеше да принадлежи на Ротуел. Бе убеден, че е за зло… но пък той щеше да получи Фаринг Крос, щеше да притежава своя собствена земя, разработена от собствените му ръце, а не получена като подарък, какъвто бе случаят с по-младия му природен брат. Всичко, което притежаваше, бе постигнал с труд и усилия. Майка му бе проста селска жена, докато майката на брат му се числеше към дамите — не бе омъжена за създателя на двамата синове, но все пак бе дама. Единствено по тази причина именно нейният син бе обявен за наследник, макар че и той бе извънбрачен като Ранулф. Вследствие на всичко това брат му получи възпитанието, съответстващо на един богат наследник.
Не, не биваше да изпитва топли чувства към дамата, спяща в този миг тъй невинно в неопетненото си легло. Защото на този свят не съществуваха кой знае колко много възможности за един мъж, който иска да спечели тъй необходимите му пари, без да краде. Ето защо съвестта трябваше да остане на втори план. Тази млада жена не бе нищо повече от една наследничка. Някой силен противник щеше да я победи и да я спечели — в този случай това бе Ротуел, и то не за друго, а защото използва неговите услуги. Такава му бе професията; надяваше се, че като отвлече госпожицата, ще приключи и с тази част от живота си. Не, нямаше повече място за колебание.
В мига, в който Ранулф затисна устата й с ръка, нейните очи се разтвориха — големи и изпълнени със страх. За части от секундата мъжът се втренчи в меките й устни, след което обаче я притисна още по-силно, тъй като ръката й се вкопчи в неговата. Ранулф се приведе над нея, затъкна устата й с кърпа, която закрепи с помощта на ивица плат. Усилията й да се освободи бяха напразни.
Тя простена само защото Ранулф я дръпна за косата, но за момент той застина — не можеше да разбере защо жената е издала този тъй жален звук. Смяташе да не проявява никаква милост спрямо нея, но този стон го разтърси. Бе вбесен — в този миг не можеше да понася ни себе си, ни Рейна; опротивя му дори целият свят.
— Кенрик! — Момчето веднага пъхна глава зад завеските. — Завържи й ръцете и краката. — Юношата обаче изобщо не помръдваше. Ранулф хвърли отново поглед към пленничката и изруга през зъби — изпод завивката се подаваше чисто голото тяло на Рейна. — Хайде, дръж я здраво.
Ядосан, Ранулф отиде до раклата, разрови я и към леглото полетя някаква рокля без ръкави.
— Нима искате да й я облека? — изхриптя Кенрик с ужасен глас.
Ранулф изскърца със зъби.
— Действай! И по-бързо!
Кенрик погледна Рейна с безпомощно изражение на лице той се опита да навлече роклята през главата й. Но не можа да продължи. Тя започна да се защищава неукротимо с ръце и Кенрик успяваше единствено да я задържи към леглото. Все пак той не бе Ранулф.
— Не ми позволява да я облека — възкликна момъкът отчаяно.
— Ще ти позволи… ако не иска да я изнесем гола навън.
При тези думи зад завесите настъпи мълчание. Ранулф почака няколко секунди, докато момчето дооблече дамата. После разтвори широко завесата и захвърли завивката на пода. През това време Кенрик се опитваше да й завърже ръцете.
— Още не си ли готов?
— Създава ми трудности — изсъска Кенрик.
Ранулф изръмжа глухо, сграбчи ръцете на Рейна и Кенрик я завърза. Същото се случи и с краката й, а гневните й погледи не направиха никакво впечатление на Ранулф. Накрая я вдигна на ръце.
— А сега се погрижи за момъка — обърна се Ранулф към Кенрик и положи Рейна върху завивката. После я притаена надолу, поставил ръка точно под гръдта й. — И не вдигайте шум, милейди — заповяда той. — Не искаме да ви сторим зло. — От гърлото на пленничката се изтръгнаха сподавени звуци и Ранулф продължи: — Ако мирувате, никому няма да се случи нищо лошо. Привлечете ли обаче вниманието на своите хора, ще се лее кръв. Как мислите, дали ще успеят да ме спрат?
Той установи със задоволство, че тя се умълча. Движенията на тялото под ръката му също затихнаха. Не след дълго Кенрик се върна и приклекна до него. Двамата я увиха набързо в завивката, тъй като така щяха да я пренесат по-лесно; освен това нямаше да се чуват и звуците, които тя вероятно щеше да издава.
— Може би трябва да вземем още няколко рокли — обади се Кенрик в момента, в който Ранулф мяташе големия вързоп на гърба си.
— Ако питаш мен, може да я доставим и гола на Ротуел — отвърна Ранулф. Произнасяйки тези думи обаче, той се сети, че пътуването може да трае и няколко дни. — Добре — изръмжа той, — извади там една-две дрешки от раклата и ги вземи със себе си.