— Уф!… — възкликна като си пое дъх. — Като по чудо се отървах! Скъпа ми мечко, ако искаш да изпробваш ноктите си върху тялото ми, обещавам ти един адски четвърт час!
Мустангът също бе усетил близостта на звяра Бе вдигнал глава, прекъсвайки пашата си, и бе изцвилил неспокойна.
— Не бой се, Карибу — каза Бени и го погали с ръка — Аз съм тук, за да те защитя! А!… Ето я!… За късмет, струва ми се, че не е в лошо настроение!
V
ЧЕРВЕНИЯТ ОБЛАК
Голяма черна мечка, барибал, както я наричат американците, дълга повече от два метра с четинеста козина бляскава и много черна, която към муцуната ставаше леко жълто-червеникава се появи в края на храстите. Това бе един прекрасен екземпляр, който би доставил великолепно месо за шунка не по-лошо, отколкото глиганското. Бе доста охранен въпреки обичая на мечките да престояват почти цяла зима скрити под снега свити в хралупата на някое дърво или под някоя скала. Когато напролет се събудят от дълбокия си сън, те са по-скоро мършави. Барибал са все още многобройни в британските територии на североизток и повечето време се крият в горите.
Бени знаеше, че тези мечки имат спокоен темперамент и не нападат човек, ако не са ранени, но стоеше нащрек. Като видя, че животното не мърда и се задоволява само да го гледа, каубоят, който не желаеше да губи повече време, с едно бързо извъртане скочи на коня и дръпна юздите Мустангът подскочи и препусна в галоп, доволен, че се отдалечава Мечката видя, че човекът се изплъзва, реши, че го е страх, и се впусна в тръст да го преследва въпреки трътлестите си, тежки форми и късите си крака Твърде скоро обаче усети, че не може да се състезава с мустанга. След около четвърт миля спря и се завря в един храст. Бени бе доволен, че се е отървал от това твърдоглаво животно. Той хвърли поглед към западния бряг на езерото. Надяваше се да зърне стълб дим, който да му подскаже присъствието на индианския вожд но върху чистата линия на хоризонта не забеляза нищо.
— Хм.. — промърмори той. — Въпреки всичко съм сигурен, че ще намеря Червения облак и неговите воини.
Конят продължаваше да галопира по брега на езерото, като прогонваше ятата диви патици сред тръстиките. Тук-там някой лебед горделивец се изправяше, пляскаше шумно с криле, за да се задържи прав, и се отдалечаваше с продължителен писък. От време на време изхвръкваше сокол риболовец, стоял неподвижно сред водната растителност, за да дебне и улови някоя щука или пъстърва, които са в изобилие във всички езера на Канада. Бреговете на обширния басейн обаче оставаха все така необитаеми и никъде не се забелязваше нито индиански вигвам, нито ловджийска колиба. Тези територии бяха слабо заселени, да не кажем, че бяха почти пусти. Трябва вече да бе около обяд, когато Бени забеляза зад една горичка от борове и елши тънка струя дим.
— А, индианците са там! — каза си той. — Нека Карибу да си отдъхне малко, а после полека-лека ще отидем да намерим Червения облак Не бива да изморявам прекалено коня, който с нозете си може да спаси скалпа ми.
Бени пришпори леко мустанга и внимателно се вгледа в струйката дим, която слабият ветрец носеше към езерото. Скоро се убеди, че индианският стан се намира зад горичката, която пресичаше хоризонта.
— Вече съм на петдесет километра от моя лагер — каза си той. — Добро разстояние но това няма да им попречи да го изминат за една нощ и да ни нападнат. Е, да видим какво ще реши Червеният облак, а ние ще се отдалечим веднага щом стане възможна. На западните брегове не липсва сочна трева и там ще съм по-сигурен. Хайде Карибу, да потичаме още малко!
След краткия отдих мустангът пое отново своя бяг с настървение и се поотдалечи малко от брега който като че ли започна да става блатист. Ята диви гълъби се разбягаха уплашени. Около половин час по-късно стигнаха края на боровата горичка. Бени все още се страхуваше от засада, когато забеляза един индианец да се отделя от огромното стъбло на един смърч — гигантски бор. Въоръжен бе с уинчестър и томахавка — предпочитаното от всеки индианец оръжие Той бе много висок и с извънредно яки крайници, наметнал бе огромна бизонска кожа, украсена със странни рисунки, изобразяващи мечешки глави и нозе на антилопи.
— Стой!… — заповяда индианецът, като насочи пушката.
— Уф!… — възкликна на свой ред Бени, без изобщо да се обезпокои. — Ако не се лъжа това е моят брат Живата мечка.
— А ти си Големият ловец, нали?… Отдавна не съм те виждал. Е, къде отива Големият ловец?
— Да намеря големия вожд Червения облак.
— Кой е казал на белия човек, че той се намира тук, а не другаде? Да не си срещнал и друг червен брат?… Може би Шарената опашка?…