Част I
Кости и тронове
1
10 октомври 1998 година, Перуанските Анди
Скелетът лежеше в утайката на дълбокия вир, сякаш изтегнал се върху мек дюшек. Студените, немигащи очни кухини на черепа се взираха през водната тъма нагоре към повърхността, която се намираше на 36 метра над него. Зъбите му бяха застинали в ужасяваща злобна усмивка. Една малка водна змия подаде грозната си глава изпод гръдния му кош, а после се стрелна напред, като остави след себе си малко облаче от тиня, което прикри следите й. Заритият в калта лакът крепеше вдигнатата нагоре ръка, а костеливите пръсти сякаш приканваха с жест нищо неподозиращите посетители.
От дъното на бездната до огряната от слънцето повърхност, мрачният сиво-кафеникав цвят на водата постепенно изсветляваше до зелен като грахова супа, което се дължеше на мръсната слуз, процъфтяваща в тропическата жега. Кръглият отвор в горната част беше с диаметър 30 метра, а стръмните скали се спускаха цели петнадесет метра до водата. Ако някой човек или животно попаднеше вътре, нямаше начин да се измъкне без помощ отгоре.
Имаше нещо грозно в дълбокия варовиков понор2 или ценот3, какъвто беше специализираният термин, някаква отблъскваща заплаха, която животните усещаха и никога не приближаваха на повече от петдесет метра от него. Наоколо витаеше мрачната атмосфера на смърт и с право. Мястото беше не само свещен кладенец, в чиито тъмни води по време на суша или жестоки бури са били принасяни в жертва живи мъже, жени и деца. Според древните легенди и митове то беше дом на злите богове, в който се случвали странни и неописуеми неща. Имаше и разкази, в които се говореше за редки, ръчно изработени и изваяни предмети, които заедно с нефрит, злато и скъпоценни камъни били хвърляни в страховития понор, за да бъдат умилостивени злите богове, изпратили лошото време. През 1964 година двама водолази се спуснали в дълбините на понора и повече не се появили. Не бил направен никакъв опит труповете им да бъдат извадени.
Ранната история на понора водеше началото си от Камбрийската ера, когато районът представлявал част от древно море. През последвалите геологически ери в него живели и умирали хиляди поколения черупчести мекотели и корали. Техните скелетни останки образували огромна маса от варовик и пясък, която се сбила в слой от варовик и доломит, дебел два километра. После, преди около шестдесет и пет милиона години, започнало интензивно надигане на земните пластове, в резултат на което се образували днешните Анди. Дъждът, който се стичал от планините, увеличил до голяма степен количеството на подпочвените води, които започнали бавно да разтварят варовика. Там, където се събирала и образувала басейни, водата продължила да разяжда нагоре, докато повърхностният земен слой пропаднал и се образувал понорът.
Във влажния въздух над джунглата, която заобикаляше кухината, лениво кръжеше един кондор, вперил безизразен поглед в група хора, които работеха край ценота. Широките му дълги 3 метра крила бяха извити дъгообразно, за да улавят въздушните течения. Огромната черна птица с бяла яка и плешива розова глава се рееше плавно, докато внимателно следеше раздвижването долу. Най-сетне разбрал, че наблизо няма храна за него, лешоядът се издигна нагоре за далечно наблюдение и се понесе на изток да дири мърша.
Години наред около свещения кладенец се бяха водили безплодни спорове и сега археолозите най-после се бяха събрали, за да се спуснат в загадъчните му дълбини и да извадят оттам древни предмети. Обектът беше разположен на западен склон под един висок хребет на Перуанските Анди, в близост до развалините на голям град. Намиращите се в съседство каменни постройки представляваха част от огромна конфедерация на градове държави, известна като Чачапояс, която била покорена от прочутата империя на инките около 1480 година от нашата ера.
Чачапойската конфедерация обхващала почти 400 квадратни километра. Нейният столичен район, състоящ се от ферми, храмове и крепости, днес се намира в слабо проучени, обрасли с гъсти гори планини. Останките на тази велика цивилизация говореха за невероятно загадъчна смесица от култури и произходи, непознати в по-голямата си част. Чачапойските управници или съветът на старейшините, техните архитекти, жреци, войници и обикновените трудови хора в градовете и фермите не бяха оставили на практика никакви писмени сведения за живота си. На археолозите тепърва предстоеше да проучат тяхната правителствена администрация, съдебна система и религиозни ритуали.
2
Понор — в геологията е карстово образувание, проходен въртоп. Представлява вертикална или почти вертикална шахта или комин, която излиза на земната повърхност и в нея обикновено биват поглъщани постоянно течащи (реки и потоци) или временно събиращи се (при интензивни валежи) надземни води. — Б.пр.
3
Ценот — дума от езика на маите, която в буквален превод означава бездна, пропаст. Ценотите са отвори на повърхността, които водят надолу под земята. От научна гледна точка това са сладководни басейни под земята. — Б.пр.