— Не мога да отрека, че имаш основание.
— Гласувам да продължаваме така, както живеехме досега. Някакви възражения?
Пит не отговори веднага. Той прикри облекчението си със забележително умение, помисли си Лорън. Пит остана дълго загледан към пътя през предното стъкло. Накрая той каза:
— Знаете ли какво, мис Смит?
— Не, какво?
— За политик вие сте една невероятно честна и сексапилна жена.
— А за морски инженер — отвърна с дрезгав глас тя, — независимо от обективните обстоятелства, ти можеш лесно да бъдеш заобичан.
Пит се усмихна лукаво и зелените му очи светнаха.
— Колко има до Вашингтон?
— Около пет хиляди километра. Защо?
Той свали превръзката, която придържаше ръката му, хвърли я на задната седалка и плъзна ръката си около рамото на Лорън.
— Помисли си само, имаш пет хиляди километра, за да разбереш точно колко много можеш да ме обичаш.
Послепис
Стените в чакалнята, до личния офис на Сандекър в главната квартира на НЮМА, са покрити с галерия от фотографии, подобно на полицейска сбирка от снимки на престъпници. На тях е изобразен адмиралът по време на негови многобройни срещи с богати и известни персони. Последните включват петима президенти, множество военни лидери и държавни глави, конгресмени, бележити учени и цяло съзвездие от кинозвезди, всичките зяпнали във фотоапарата с разтеглени в стереотипна усмивка устни.
Всички тези снимки имат обикновени черни рамки. Всичките, с изключение на една, която виси точно в средата. Тя е със златна рамка.
На нея Сандекър стои сред една странна група хора, които изглеждат така, сякаш току-що са пострадали при някаква страхотна катастрофа. Единият от тях, нисък, къдрокос мъж, седи в инвалидна количка със стърчащи към фотографа гипсирани крака. До него стои дребен мъж с очила с рогови рамки, чиято глава е цялата в бинтове. Върху няколко от пръстите му са поставени метални шини. Той е облечен в нещо, което прилича на къса болнична нощница с развързани връзки. След това се вижда една привлекателна жена с къси панталони и бюстие, която изглежда така, сякаш идва от приют за малтретирани съпруги. До нея стои висок мъж с превързано чело. Едната му ръка е сгъната в лакътя и виси на превръзка от рамото му. Очите му имат безгрижно изражение, а главата му бе отметната назад в бурен смях.
Ако след като бъдете въведени в офиса на адмирала, вие небрежно попитате за хората от снимката със златната рамка, пригответе се да седите и да слушате през следващия един час.
Това е дълга история и Сандекър с истинско наслаждение обича да разказва как Рио Пит е получила името си.