От своето място Де Антон не забеляза необичайно раздвижване по палубите на очевидно приятелски настроения търговски кораб. По всичко личеше, че екипажът върши работата си, без да проявява излишно любопитство към „Консепсион“. Капитанът, видя той, се облегна небрежно на релинга на квартердека и махна за поздрав на Де Антон. Новодошлият кораб изглеждаше измамно безопасен, докато без да буди излишни подозрения, приближаваше под ъгъл към натоварения със съкровища галеон.
Когато разстоянието между двата кораба намаля на 30 метра, Дрейк почти недоловимо кимна и най-добрият стрелец на борда, който лежеше скрит на оръдейната палуба, откри огън със своя мускет и улучи щурмана на „Консепсион“ в гърдите. В същия миг стрелците в бойните гнезда започнаха да стрелят по испанците, които обслужваха платната. После щом галеонът започна да губи управление, Дрейк нареди на своя кормчия да приближи „Кошутата“ успоредно до борда на високия полегат корпус на по-големия съд.
Когато корабите се сблъскаха и техните бимси и дъсчена обшивка заскърцаха в знак на протест, Дрейк изрева:
— Да го превземем за добрата кралица Бес и Англия, момчета!
Абордажните куки полетяха над релингите, издрънчаха и се закачиха за фалшборда и такелажа на „Консепсион“, като съединиха двата съда в смъртна хватка. Екипажът на Дрейк се изсипа с диви викове на палубата на галеона. Музикантите му всяваха допълнителен ужас, като биеха барабаните и надуваха с всичка сила тръбите си. Върху втрещения и скован от страх испански екипаж се посипа дъжд от куршуми и стрели.
Всичко свърши минути след като беше започнало. Една трета от екипажа на галеона лежеше мъртва или ранена, без да даде изстрел в своя защита. Зашеметени от объркване и страх, испанци започнаха да се свличат на колене в знак, че се предават, а нападателите от екипажа на Дрейк се втурнаха към трюмовете, като ги избутваха от пътя си.
Дрейк се завтече към капитан Де Антон с пищов в едната ръка и сабя в другата.
— Предайте се в името на Нейно Величество английската кралица Елизабет! — отекна над врявата гласът му.
Изумен и невярващ, Де Антон предаде кораба си.
— Предавам се — извика в отговор той. — Пощадете екипажа ми.
— Никога не съм проявявал жестокост — уведоми го Дрейк.
Щом англичаните установиха контрол над галеона, мъртвите бяха изхвърлени зад борда, а оцелялата част от екипажа и ранените бяха затворени в един от трюмовете. Капитан Де Антон и неговите офицери бяха съпроводени по една дъска, прехвърлена между двата кораба, до борда на „Златната кошута“. След това с присъщата му любезност, която Дрейк винаги проявяваше към своите пленници, той лично разведе капитан Де Антон из „Златната кошута“. После даде галавечеря за офицерите от галеона, по време на която свиреха музиканти със струнни инструменти, на гостите бяха раздадени прибори от масивно сребро и бяха поднесени най-добрите от наскоро заграбените испански вина.
Още по време на вечерята хората на Дрейк насочиха корабите на запад и отплаваха надалеч от морските маршрути на испанците. На другата сутрин те застанаха на дрейф, обраха ветрилата, така че скоростта на корабите спадна, но носовете им продължиха да порят вълните, тласкани от инерцията. Следващите четири дни преминаха в прехвърляне на фантастичното съкровище от товарните трюмове на „Консепсион“ в „Златната кошута“. Невижданата плячка включваше тринадесет сандъка със сребърна посуда и монети, осемдесет фунта злато, двадесет и шест тона сребро на кюлчета, стотици кутии с перли и скъпоценни камъни и огромно количество храна и припаси като плодове и захар. В продължение на десетилетия това щеше да бъде най-богатата плячка, заграбена от капер.
Един от трюмовете беше пълен със скъпоценни и екзотични предмети, изработени от инките, които галеонът трябваше да достави в Мадрид, за да радват лично Негово Католическо Величество Филип II, крал на Испания. Дрейк внимателно ги разгледа с огромно удивление. Той никога не беше виждал нещо подобно на тях. Топове разкошно избродирани платове от Андите изпълваха една част на трюма от пода до тавана. Стотици сандъци бяха пълни с майсторски изваяни каменни и керамични фигури, примесени с изкусно изработени шедьоври от обработен нефрит, великолепни мозайки от тюркоази и седеф, ограбени от свещените религиозни храмове на цивилизациите от Андите, опустошени от Франциско Писаро и последвалите го армии от ламтящи за злато конквистадори. Дори и в мечтите си Дрейк никога не бе допускал, че може да съществува такова великолепно художествено майсторство, каквото представляваше разкрилата се пред очите му гледка. Странно, но предметът, който най-много го заинтересува, не беше някой триизмерен шедьовър на изкуството, инкрустиран със скъпоценни камъни, а една проста кутия, изработена от нефрит, чийто капак представляваше човешко лице. Капакът маска прилягаше толкова добре, че във вътрешността й беше почти невъзможно да проникне въздух. Вътре се намираше многоцветна плетеница от връвчици с различна дебелина, по които имаше повече от сто възела.