Кътил почувства как галеонът застана неподвижно. Той огледа оръдейната палуба, покрита с изпонападал такелаж и шпангоути, но не видя жива душа. Близо час той стоя притиснат към румпела, като се страхуваше, че убийствената вълна ще връхлети отново, но корабът остана неподвижен и смълчан. Бавно, сковано той се отправи към горната част на квартердека и огледа разрухата наоколо.
За негова изненада, „Консепсион“ стоеше изправен, заседнал в изравнената със земята джунгла. Той прецени, че галеонът се намира на около три левги от най-близката вода. Оцеляването му се дължеше на неговата здрава конструкция и на факта, че плаваше към вълната, когато тя връхлетя. Ако беше почнал да се отдалечава, водната стихия щеше да се стовари върху високата му кърмова абордажна кула и щеше да го направи на трески. Той беше издържал, но се беше превърнал в развалина, която никога вече нямаше да усети море под кила си.
Селото в далечината беше изчезнало. На негово място имаше широка пясъчна ивица без следи от развалини. Сякаш хилядите хора и техните домове никога не бяха съществували. Наводнената джунгла беше осеяна с трупове. На Кътил му се струваше, че те са пръснати навсякъде, на някои места се намираха на повече от 3 метра дълбочина. Мнозина висяха нелепо по преплетените клони на дърветата. Повечето бяха обезобразени почти до неузнаваемост.
Кътил не можеше да повярва, че беше единственият човек, оцелял след катаклизма, но въпреки това не виждаше наоколо жива душа. Той благодари на Бога за спасението си и се помоли за напътствие. После се замисли над положението, в което беше изпаднал. Намираше се на кораб, заседнал на сушата на четиринадесет хиляди морски мили от Англия, във вътрешността на онази част от света, която испанците владееха. Те с радост биха измъчвали и убивали всеки омразен английски пират, когото успееха да заловят. Изгледите да живее дълго бяха наистина нищожни. Той реши, че единственият изход, който криеше, макар и малка вероятност за успех, беше да прекоси пеш Андите и да продължи на изток. Стигнеше ли до бразилския бряг, винаги съществуваше възможност да срещне някой английски капер, тръгнал да напада португалски търговски кораби.
На следващата сутрин той измайстори носилка за моряшкия си сандък и го напълни с храна и вода от корабния камбуз, завивки, два пищова, един фунт барут, сачми, кремък, огниво, торбичка тютюн, нож и една библия на испански. После, само с дрехите, които носеше на гърба си, Кътил се отправи със своята носилка към обвитите в мъгли върхове на Андите, като огледа за последен път изоставения „Консепсион“, чудейки се дали пък боговете на инките не бяха виновни по някакъв начин за катастрофата.
Е, те вече бяха получили обратно свещените си реликви, да им приседнеха дано. Сети се за древната нефритена кутия със странния капак. Никак не завиждаше на следващите, които щяха да я откраднат.
Дрейк се завърна триумфално в Англия, като пристигна в Плимут на 26 септември 1580 година. Трюмовете на „Златната кошута“ пращяха от плячка. Ала от Томас Кътил и „Нуестра сеньора де ла Консепсион“ нямаше и следа. Хората, които бяха участвали с пари в това начинание, получиха 4700 процента печалба върху вложенията си, а делът на кралицата послужи като основа за бъдещото разрастване на Британската империя. По време на едно пищно тържество на борда на „Кошутата“ в Гринуич кралица Елизабет даде на Дрейк рицарско звание.
Вторият в света кораб, извършил околосветско плаване, бил превърнат в туристическа атракция. В продължение на три поколения той останал отворен за посещения, докато най-накрая или изгнил, или изгорял до ватерлинията. Историята не знае със сигурност как е станало това, но „Златната кошута“ изчезнал във водите на Темза.
Подвизите на сър Франсис Дрейк продължили още шестнадесет години. По време на едно от следващите си плавания той превзел пристанищните градове Санто Доминго и Картагена и получил званието морски адмирал на Нейно Величество. Освен това той служил като кмет на Плимут и бил избран за член на Парламента. Последвало неговото дръзко нападение над великата Испанска Армада през 1588 година. Той починал от дизентерия по време на една експедиция за ограбване на пристанища и търговски кораби по североизточното крайбрежие на Южна Америка през 1596 година. Тялото му било поставено в оловен ковчег и хвърлено в морето близо до Портобело, Панама.
Не минаваше ден, преди смъртта да го застигне, в който Дрейк да не се замисляше за изчезването на „Консепсион“ и загадката на странната кутия от нефрит и нейните връвчици с възли.