Ръцете й трепереха и паниката заплашваше да ги вцепени. Мисълта за сляпото спускане по сложния лабиринт я ужасяваше. Още по-страшно обаче й се струваше да остане там, в кулата, в очакване нещо да дойде, за да я убие. След като вече нямаше оръжие — след като нямаше как да се отбранява, — кулата се беше превърнала в смъртоносен капан, от който трябваше да избяга.
Нора си наложи да овладее дишането си, да не позволи на разсъдъка си да се замъгли. Тя спусна крак от перваза и предпазливо го придвижи насам-натам, докато откри първата вдлъбнатина на най-горния стълб. Предпазливо се придвижи напред и отпусна цялата си тежест върху старата рамка, като с една ръка се държеше за платформата, докато се увери, че е стъпила на здрава опора. После с изключително внимание започна да се спуска. Отдолу духаше студен вятър и милваше краката й. Той се усили и кулата отговори със скърцане и цъкане. Покрай нея трополяха камъчета и диво кънтящото им падане й напомняше за бездната, която зееше долу.
Когато стъпи върху стабилния втори перваз, Нора спря за малко и отново се опита да успокои бясното надигане и спускане на гърдите си. Ала не можеше да остане там: по средата между покрива и пода беше още по-уязвима. Протегнала пръсти, тя заопипва в мрака и хвана горния край на втория стълб. Отново започна да се спуска, като балансираше между скърцащия ствол и каменните издатини.
Точно преди да стигне до следващия перваз Нора се вцепени. Счу й се нещо: мек кух шум от нечия стъпка. Зачака и се заслуша в мрака. Но звукът не се повтори и тя с облекчение стъпи върху перваза.
Още един стълб. Приготви се и се пресегна да провери здравината му. Колкото може по-внимателно се спусна до първата вдлъбнатина, после до втората.
Изведнъж усети, че стълбът поддава с ужасяващо сухо пращене. Цялата дървена структура се разтърси. Нора веднага се оттласна от стълба, падна от три метра височина и тежко се строполи на каменния под. Остра болка прободе коленете и глезените й, когато скочи на крака и се измъкна на покрива. Огледа се наоколо, като трепереше от напрежение и страх. Но нямаше нищо тревожно: градът изглеждаше съвсем тих и пуст.
Трябваше да отиде в долината. Там поне щеше да има някакъв шанс. Може би Слоун беше сгрешила. Може би Суайър и Бонароти бяха живи. Ако успееше да се скрие до изгрев слънце, щеше да ги намери. Колкото повече хора, толкова по-безопасно. Може би дори щеше да открие револвера на Слоун, паднал някъде в долината. И имаше надежда, макар и нищожна, раната на Смитбак да не е смъртоносна…
Нора изхлипа и избърса либето си с длан. Не можеше да си позволи да мисли за това, не сега.
Приведена, тя се промъкна напред и надникна надолу към опряната на стената стълба. Пътят изглеждаше чист. Прехвърли се през ръба и колкото може по-бързо се спусна долу, после спря да се огледа. Нищо.
Отново внезапно се вцепени. Градът изглеждаше смълчан и заспал. Луната ту се скриваше, ту отново се показваше иззад бързо движещите се облаци и рисуваше бегли ивици светлина по сградите. И все пак инстинктът й подсказваше, че нещо не е наред.
Притиснала гръб към стената на кулата, Нора предпазливо се плъзна напред и бавно надникна иззад ъгъла. В полезрението й последователно се появиха предпазната стена, главният площад, призрачните очертания на сградите, всички осветени от проблясващите лунни лъчи.
Отново я обзе усещането за надвиснала опасност, инстинктът й биеше тревога. И този път разбра какво става: поривите на среднощния вятър носеха слаб аромат на грамофончета.
Почти без да съзнава какво върши, тя се отдръпна назад от кулата и потъна в мрака край града. Затича се с отчаяна, безразсъдна бързина, без да обръща внимание на препятствията. Нямаше план. Просто изпитваше животинска паника: да избяга, да намери най-дълбокото, най-тайното място. Да спре, да се забави означаваше да позволи да я нападнат.
Тъмни улички, ниски могили от останки и ъгловати кирпичени сгради се редуваха на слабата лунна светлина. Изведнъж се закова на място. Вдясно бяха ниските очертания на зърнохранилищата. А точно пред нея беше входът на прохода. Знаеше, че вътре цари абсолютна тъмнина. Там можеше да намери скривалище, особено в помещенията в самия вътрешен град.