От 1972 г. военноморският флот на САЩ заедно с ЦРУ и Американската телефонна и телеграфна компания подслушваха съветските телефонни кабели в Охотско и Баренцово море, използвайки индукционни устройства, които се обслужваха редовно като пощенски маршрут. В продължение на десетилетие американците подслушваха тайните комуникации между съветските военноморски бази и техните началници в Москва. Най-после, към края на 1982 г., руснаците откриха така наречените „подслушвателни кошове“, в които намериха множество части с надпис „Произведено в САЩ“. Макар подслушвателните уреди да бяха открити, операцията продължава да се смята за един от най-големите разузнавателни успехи през Студената война. В непреодолимата си арогантност американците никога не си бяха помисляли, че може да им се случи същото. Арогантността им не беше съвсем безпочвена. Повечето тайни военни и разузнавателни комуникации извън САЩ се извършваха чрез пренос на шифровани сигнали със сателити още от времето на „Телстар“ и най-ранните телекомуникационни сателити в началото на 60-те години. Само на едно място това не беше така — Хавана.
Секцията за Съединените щати в швейцарското посолство знаеше много добре, че огромният Център за разузнаване на сигнали в Лурд точно от другата страна на летището може да улови и проследи всеки сателитен разговор с континента. Затова деветте силно кодирани високоскоростни линии за пренос на данни, излизащи от посолството, използваха оригиналния кабел на кубинския клон на АТК, който вървеше от хаванското пристанище към Кий Уест и излизаше на повърхността в един бетонов тръбопровод между Форт Закари Тейлър Парк и Уайтхед Спит. Кабелът, положен през 1921 г., беше и продължава да е единствената телефонна връзка с пряко избиране между двете страни. Връщането на жеста беше нормално и кубинското разузнаване подслушваше трафика от 1986 г., като B-510 трябваше да обслужва оборудването.
На всеки деветдесет дни подводницата напускаше сигурното си убежище в стоманения търбух на танкера, поемаше по Стария бахамски канал до Флоридския пролив и заемаше позиция на линията между Олд Мен Кий и Кий Уест на дълбочина петдесет и пет метра. Предишната мисия до това устройство беше вдигнала първоначалния червен флаг, довел до претърсването от Агенцията за борба с наркотиците и Бреговата охрана, а това от своя страна бе причината за извънредното посещение на Аркади в моторния кораб „Анджела Харисън“.
Той върна още газта на „Панда“, когато леко се промъкна през зейналия отвор в борда на стария кораб. Очите му бързо се приспособиха към внезапно настъпилия сумрак, докато плаваше в подобния на пещера корпус. B-510, дълга 91 метра, беше пришвартована към бетоновата стоянка, построена, за да я подслони откъм подветрената страна на корабния корпус. Подобно на всички студеноводни руски подводници, първоначално и тази беше боядисана в скучно сиво-черно. Тъй като действаше в карибските води, кубинците мъдро я бяха пребоядисали със скъпа нерефлектираща светлосиня боя. Дори на повърхността и през деня B-501 не можеше да бъде видяна, докато не я наближиш на 500 метра.
Крус с привързаност загледа своя мрачен команден пост, чиято тумбеста кула бе осеяна с перископи и шнорхели, а на извитите бордове сега при отлива се виждаха торпедните апарати, показващи същите заоблености като „Буик Роудмастър“, какъвто неговият Паскуал караше в Хавана. За разлика от повечето модерни, задвижвани с ядрена енергия ракетни подводници, B-510 беше запазила тесния обтекаем външен вид на своя непосредствен предшественик, германския модел XXI, разработен в края на Втората световна война. Корпусът на B-510, дизелите и електродвигателите бяха същите като на старите нацистки съдове. Вероятно това се дължеше на факта, че бяха създадени от същите инженери. Най-голямата разлика беше в липсата на палубно въоръжение. Модел XXI е имал две противосамолетни оръдия на носа и кърмата, а B-510 нямаше никакви оръжия, като се изключат няколкото лични пистолета, шестте торпедни апарата отпред и двата отзад. Екипажът ги наричаше „пръднята“ и „кура“. Това нямаше голямо значение, защото какво би могло да направи противосамолетно оръдие срещу един F-18? За разлика от повечето подводници и други плавателни съдове в онова, което някога беше съветският флот и останките от кубинската военна флота, B-510 беше получила името Бабалу6. То беше изписано с дебели черни букви върху носа. На кулата имаше рисунка на Деси Арнас, свиреща на барабани конга, и надпис на английски „Скъпа, прибрах се!“. Много изненадващо името и емблемата бяха одобрени със смях лично от Великия.