— Не е бил продавач на пишещи машини. Казва се Оливети. Произвеждал е пишещи машини. Милиони пишещи машини.
— Обаче францисканският монах е бил покръстен евреин, нали? И същевременно шпионин.
— Ти май ме поднасяш — отвърна Фин.
— Ужасен съм от теб — отговори Били Пилгрим. — За непроницателния поглед ти си само привлекателна жена на двайсет и няколко с приятен характер и хубава усмивка, докато всъщност си бомба, която тиктака до следващата си експлозия. Изглежда твоят живот е една безкрайна игра на зайци и ловци. Ала човек никога не е сигурен кой е заекът и кой ловецът.
— Но не съм скучна. Това трябва да ми признаеш — каза тя и му се усмихна.
— Скучна? О, не, точно обратното. Ти си много вълнуваща. В един момент стрелят по нас в центъра на Лондон, а в друг се бием срещу малайски пирати рамо до рамо със съвременен Робинзон Крузо, обсебен от сиренето.
— Нарочно го казваш така, че да прозвучи шантаво — възрази Фин. — Но всъщност не беше толкова странно.
— О, не — иронично кимна Бил. — Просто още един ден в канцеларията на нашата Фиона. — Той присви очи. — Какво пише на табелата?
— А-1134 — отговори Фин.
— По дяволите — изръмжа той и завъртя волана надясно. Голямото рено веднага реагира и се стрелна към следващия изход от магистралата. Те заплуваха по мъгливите и доста тесни улички на Кеймбридж. Групички студенти изскачаха от мъглата като призрачни, бързо прелитащи прилепи в своите академични тоги. От време на време се разминаваха с по някоя кола, чиито фарове проблясваха жълти като очите на изненадан в полет бухал.
— Мястото изглежда пусто — подхвърли Фин. — Никакви хора, никакви коли. Прилича на призрачен град.
— Средата на юни е — възрази Били. — Край на семестъра. Всички се прибират вкъщи за ваканцията, с изключение на натегачите.
— Натегачите?
— Подмазвачите, които са предложили да свършат някаква работа на своите професори.
— Точно както в Калъмбъс, Охайо — подхвърли Фин с усмивка.
— По дяволите, госпожице Райън, обзалагам се, че и ти си била натегач.
— Никога. Ако не бях на разкопки с родителите ми, работех в „Майки Ди“ като останалите ми приятели и се черпех в събота вечер.
— Фиона Райън като лошо момиче. Трудно ми е да си го представя. — Той отново се вторачи през предното стъкло. — Мамка му — измърмори отново.
— Намира се на улица, която се нарича Ридли Хол Роуд — каза Фин, докато гледаше надолу в картата на Кеймбридж в „Синия гид“.
Те стигнаха до края на Фен Коузуей и завиха надясно.
— Оттатък Мартин Лейн.
— Това не е далеч от стария „Гранта Пъб“ — подхвърли Били. — Хубав овчарски пай, ако добре си спомням студентските си години.
— Мислех, че си завършил в Оксфорд.
— Да, но имах приятелка в Кеймбридж.
— Какво стана с нея?
— За съжаление не можеше да понася лодки. Омъжи се за някакъв лекар и се пресели в Нова Зеландия. Предполагам, че е предпочела да бъде съпруга на богат гинеколог, а не обедняла херцогиня.
— Завий там — нареди Фин и посочи наляво. Показа се улица, където талазите мъгла се бяха вкопчили в клоните на елшите по тротоарите.
— А сега надясно — каза тя след няколко секунди. И тогава се озоваха на Ридли Хол Роуд.
— Трудно мога да нарека това улица. Дълга е само една пресечка — възмути се Били, докато спираше до бордюра. От лявата им страна се издигаше покрита с шисти сграда, чиито тухлени стени, зидани през годините, бяха в различни цветове — от тъмночервено до бледожълто. Викториански прозорци, прозорци от средата на миналия век и модерни стъклопакети.
— Това трябва да е Ридли Хол — отбеляза Фин.
— Което значи, че онова пък е резиденцията на нашия тайнствен францисканец — отговори Били, като кимна надясно. — Поплар Котидж.
— Не виждам никакви тополи7 — каза Фиона, докато се навеждаше, за да погледне през прозореца на Били. — Освен това не бих нарекла това хижа.
Къщата срещу Ридли Хол беше голяма и имаше леко опушен вид с половин дузина стрехи и почти толкова комини, които стърчаха от всички ъгли. Сградата беше на два етажа и половина, с мазилка в тютюнев цвят. Прозорците бяха високи и с арки, затулени с нещо, което приличаше на тежки драпирани завеси. Беше от местата, обитавани от представителите на висшите класи в историите на Шерлок Холмс или от църковните отци със съмнителен вид в романите на Агата Кристи. Сякаш за да смекчи мрачното излъчване на сградата, предната градина представляваше пожар от цветове, защото навсякъде растяха цветя.