— Да, за кратко — отговори Фин.
— Ако не ме лъже паметта, вие, госпожице Райън, бяхте замесена в неговото убийство.
— Да, бях с него малко преди да го убият — отговори тя малко сопнато.
— В края на краищата отговорността беше струпана пред прага на „Терца Позиционе“, или „Третата позиция“ — крайна терористична група в Италия.
— За пенсиониран преподавател по теология сте доста добре осведомен — отбеляза Фин.
— Чували ли сте за организация на име Р-2, също италианска?
— Не.
— Съкращението означава „Пропаганда дуе“. Това беше тайно общество, свързано с Ватикана, което си постави за цел да се бори с комунизма чрез създаването на полувоенна „авторитарна демокрация“ в Италия. По едно време бяха проникнали във всички равнища на италианското общество. От университетските професори и полицията чак до самия министър-председател. „Втората позиция“ беше една от фронтовите им групи. По време на скандала с ватиканската банка през 1981 г. се разчу за съществуването на обществото и то беше разтурено.
— Искате да кажете, че това не е вярно?
— Да. То просто се прероди под друго име.
— Кавалиери Неро, Орденът на черните рицари — се обади Били.
— Точно така, лорд Пилгрим.
Били се учуди.
— Знаете кой съм?
— Да, както и коя е госпожица Райън. Милорд, може да съм стар, но не и глупак. Моите приятели от Лозана ме предупредиха достатъчно рано, да не говорим, че миналата година шествахте по страниците на вестниците с вашето малко драматично измъкване от Южнокитайско море.
— Бих предпочел да ме наричате просто Били.
— А не Уилям?
— Баща ми беше Уилям. Били е добре.
— Както желаете.
— Орденът на черните рицари — напомни Фин. — Брат Бартоломѐ де лас Касас.
— О, да — измърмори възрастният човек. — Ацтекската ерес на Ернан Кортес. И съдбата на „Нуестра Сеньора де лас Ангустиас“ пред Кий Уест, Флорида.
— От която на практика на следващата 1522 година изваждат цялото съкровище и спасяват и брат Бартоломѐ де лас Касас — допълни Били.
Старият човек се засмя и си взе друга бисквитка.
— Севиля. Архивите на съкрушените мечти. Хиляди скроени планове, десет хиляди карти на описани съкровища. Знаехте ли, че Томазо де Торквемада, първият Велик инквизитор, провежда встъпителното заседание на трибунала на Испанската инквизиция в същата сграда, където сега се съхранява Архивът на Индиите? Ако тези стени можеха да говорят, щяхте да чувате писъците на осъдените.
— Все още не виждам връзката с този Орден на черните рицари — подхвърли Фин.
— На практика Р-2 беше продължение на Инквизицията, Ватиканската инквизиция, тоест на цялата, а не само на испанския клон. Както преди, тяхната задача е да изкореняват враговете на светата Църква и да се разправят с тях. Често пъти насилствено. На някои равнища трябва да бъдат на ръка разстояние от Ватикана, затова дават специални права на Доминиканския орден, за да може да се оправя. Така наречените Божии кучета, Domine Canis, но се страхувам, че това е малко стара шега. Тяхната работа е да откриват еретиците. Срещу особено силните и важните като Ернан Кортес действа още по-тайна група сред доминиканците — Кавалиери Неро, или Черните рицари. На практика те са били убийците на Ватикана. — Той направи пауза. — И продължават да са.
— Кортес е бил еретик?
— Ернан Кортес бил баснословно богат по времето, когато приключва с Мексико. И не си е тръгнал, защото го разтревожил губернаторът на Куба по онова време, дон Диего Веласкес. По някакъв начин той разбрал, че Кортес е скрил огромно богатство от кралския двор, и притежавал доказателство за това.
— Кодексът.
— Да — кимна францисканецът. — Пълната история, включително и точно описание как да се стигне до тайното богатство, един въображаем град от злато в Юкатанските джунгли.
— Какво е станало с кодекса? — попита Били.
— Бартоломѐ де лас Касас го е носел на Ватикана. Изгубен бил на борда на „Нуестра Сеньора де лас Ангустиас“. Унищожен в останките.
— Обаче историята не свършва тук, нали? — попита Фин.
— Историите никога не свършват. Така се превръщат в мистерии и легенди.