Без котвената верига, за която да се хване, монахът веднага беше повлечен от водата, която го повдигна, завъртя го през глава и го запрати към оплетения такелаж на носа. Той си удари главата в релинга и почувства как нещо го убоде в гърлото, когато една дървена треска се заби в него. След това се озова отвъд борда и потопен толкова дълбоко, че усети кораловото дъно, което го блъсна в раменете и врата. Смазан от огромната тежест на водата, монахът се въртеше безпомощно във вълната по океанското дъно. Насили се да задържи дъха си и се стрелна към повърхността, размахвайки ръце като вятърна мелница, с вдигнато нагоре лице.
Най-сетне успя да се освободи от ужасяващата водна хватка и започна да пълни дробовете си с въздух, широко раззинал уста, като едновременно повръщаше морска вода. Тогава усети блъскането на следващата вълна, която отново го повлече напред и надолу, без да му остави достатъчно време да си поеме дъх, и потопът отново го погълна. Пак беше притиснат към дъното, грубият пясък и коралите раздраха кожата му и още веднъж, изтощен, задрапа към повърхността за следващото вдишване и повръщане.
Четвърта вълна го повлече, но този път вместо корали по спускащото се полегато надолу дъно имаше само пясък и почти не му се наложи да плува, за да излезе на повърхността. Краката му кървяха, но монахът се хвърли напред с последни сили и залитна, когато водата се отдръпна назад в течение, което засмукваше всичко на брега по пътя си и беше достатъчно силно, за да го повали на колене. Той запълзя, изправи се отново на крака и се хвърли напред, докато нозете му се подгъваха от отчаяние. В някакво ъгълче на съзнанието си знаеше, че още една вълна, силна като първата, все още може да му открадне живота, въпреки че спасението беше толкова омайно близо.
Той отново се запрепъва в предателските води, които го дърпаха за петите и едва не го събориха. Направи една крачка, после още една, примигвайки от биещия косо заслепяващ дъжд. Пред него в далечината се виждаше широката ивица на светлеещ бряг и по-тъмната линия на горичката от ветрилообразни и кокосови палми с извити от вятъра и силния дъжд стволове. Незрелите плодове се късаха и се стоварваха на земята като оръдейни гюлета. Монахът дишаше шумно и тежко, а краката му сякаш бяха пълни с олово, но поне беше вън от лудия сграбчващ прибой, който — сега зад гърба му — се стоварваше върху брега с оглушителен трясък.
Залитна нагоре по песъчливия хълм, достигна точка, която се извисяваше над корабните останки, и се обърна отново към морето. Изтощен се отпусна на колене. Беше гол, с изключение на късове от ленените му чорапи и долната риза. Все още беше много уплашен, но заплака от облекчение, докато гледаше втренчено във виещия мрак. По Божията милост и заради несекващите чудеса на най-тайните и страховити Божии кучета1 той бе оцелял.
През дъжда можеше да вижда кипящото и надигащо се пенещо бяло, отбелязващо местоположението на рифа, на който се беше натъкнал корабът, но нищо повече. Някъде там, навътре в морето, „Нуестра Сеньора де лас Ангустиас“ умираше, разпадайки се под зъбите на кораловия бряг. Екипажът и капитанът й бяха понесли своята участ, оставяйки брат Бартоломѐ сам на това ужасно място. Когато изведнъж се сети, той зарови под останалото му облекло и опипом затърси увития в навосъчена хартия пакет и скъпоценното му съдържание, който за по-голяма сигурност беше запасан на кръста му. Изрева от разочарование срещу виещия вятър. Ръкописът и последната най-голяма тайна, останала от демоничния еретик и враг на Господа Ернан Кортес, маркиз Дел Вале де Оаксака, бяха изчезнали.
2.
Понеделник, 24 декември 1962 г.
Военновъздушна база „Макдил“, Тампа, Флорида
Понякога две малки събития, маловажни сами по себе си, могат да се съчетаят в ужасяващ резултат със силата на взривена водородна бомба. Коледното празненство в базата стана причина за туптящата от махмурлук глава на майор Бък Тайнън и корозиралия клапанен щифт в турбината на външния двигател откъм левия борд на стратегическия бомбардировач B-47, известен като Гъската на мама.
Задачата на Тайнън като командир на самолета и пилот беше да „прави тегели в квадратчета“, докато пилотира Гъската на мама по установения маршрут от „Макдил“ на запад до координати на картата отвъд полуостров Юкатан. След това на югоизток до други координати след Кингстън, Ямайка, после трябваше да кривне на изток до островите Търкс и Кайкос, леко забърсвайки кубинското въздушно пространство при Гуантанамо. След това от Търкс и Кайкос да поеме обратно към „Макдил“, за да стигне там точно за закуска. Две яйца на очи с бекон и пържени картофи по селски.