— И къде е това?
— Пред северния нос на острови Бимини, на около петдесет мили от Маями. — Той се усмихна, но този път изражението му не беше любезно. — По стечение на обстоятелствата на по-малко от километър от Бимини Роуд.
— Бимини Роуд? — смръщи чело Били.
— Едгар Кейси, Атлантида12 — въздъхна Фин. — Според Кейси, който бил медиум, това е част от Атлантида.
— Много впечатляващо — закима Жумер.
— Пак ще повторя онова за държавното образование в Охайо. Ненадминато е.
— Атлантида? — удиви се Били.
Нямаше пряк полет от Париж, затова Фин и Били се върнаха през тунела под Ламанша и на Хийтроу успяха да намерят места в един джъмбо джет на „Бритиш Еъруейс“. Прекараха следващите десет часа, прекосявайки четири времеви пояса и по-голямата част от северния Атлантически океан, в поглъщане на изгубила свежестта си храна от пластмасови съдове, в слушане на Брус Спрингстийн и гледане как Брус Уилис отново спасява света, но този път вече напълно плешив.
Колумб беше изстрадал много, докато стигне до Карибите, но когато Фин кацна в Насау, й се щеше да беше плавала със „Санта Мария“, а не с английския национален превозвач.
Пристигнаха в десет сутринта местно време на международното летище „Линдън Пиндлинг“ със замъглени очи и разчекващи се от прозевки уста. След като минаха митническата проверка, влязоха в мърлявата чакалня и поеха към изхода. Неколцина работници местеха голямо рекламно табло на бира „Калик“, докато един летищен служител бършеше праха на голяма избледняла картонена фигура на Даниъл Крейг в ролята на Джеймс Бонд, която стоеше там от излизането на филма по екраните и отказваше да си тръгне. Някакви шегаджии бяха написали с флумастер на картонените гърди „Сурогат“ и изрисували хитлерови мустачки под носа на 007. От това суперагентът на Нейно Величество беше заприличал на един много строг Чарли Чаплин с пистолет в ръка.
Двамата излязоха на яркото силно слънце пред летището. Въздухът беше като физически удар и Фин пое дълбоко островния аромат. Смесица от гниещи растения, екзотични парфюми и солта на заобикалящия ги океан. Както беше обещал, Сидни Поатие беше там, за да ги посрещне с очуканото си старо такси „Тойота“.
— Добро утро, добро утро, как сте? — възрастният мъж поклащаше глава, докато говореше.
— Ето какво ви причинява обикалянето на света — отбеляза Сидни, докато гледаше как Фин и Били с мъка се качваха в стария автомобил. — На мен не ми трябва подобно нещо. Имате вид на нещо тъжно, което котенцето е зарило в легенчето с пясък. — Той им хвърли поглед в огледалото за обратно виждане. — Ще ходите ли при яхтата?
— Да, моля — отговори Фин и с въздишка се отпусна на седалката.
Сидни делово включи на първа и отлепи колата от бордюра. Заобиколи с тракащото такси езерото Килърни, след това пое надолу по Джон Кенеди Драйв към Уест Бей стрийт, а след това покрай застаряващите хотели, които стояха в добре поддържана редица по протежение на Кейбъл Бийч и тюркоазния океан, който се простираше чак до хоризонта.
След десет минути стигнаха покрайнините на Насау и сякаш попаднаха в задния двор на който и да е малък град в Карибите: сгради в пастелен цвят, заобиколени от ронещи се измазани огради с бодлива тел отгоре, стари курортни хотели, подредени откъм тротоара, който гледа към морето, и множество дупки в асфалта. Те се разминаха с няколко от откритите микробуси, които превозваха туристите от Кейбъл Бийч към центъра, бълвайки калипсо и рейки енд скрейпи13 от бумтящи говорители, монтирани отгоре на предните стъкла. През пролуките между сградите и палмите видяха дузина свръхголеми туристически кораба. Всички бяха ослепително бели, с изключение на пурпурното петно на „Биг Ред Боут“. Някога това беше флагманът на „Дисни“, но сега принадлежеше на някакви неясни испански бизнесмени.
Поатие насочваше подрънкващото такси в бърза поредица от леви и десни завои, като накрая излезе отново на Бей стрийт, но сега вече в една посока с цялото движение на изток към моста за остров Парадайз и курорта Атлантис с неговия огромен аквариум и още по-големи казина. До построяването на Атлантис Бей стрийт беше относително цивилизована двупосочна улица за преминаване през Насау, обаче промяната в еднопосочна я превърна в хаотичен парад на задръстванията от таксита, открити микробуси и частни автомобили, които завиваха наляво или дясно в страничните улички в безполезно усилие да поемат нанякъде другаде, а не на изток към центъра на града.
12
Пътят Бимини, или стената Бимини, е подводна скална формация близо до остров Северен Бимини в Бахамите. — Б.пр.