— Бимини Роуд е скално образувание пред остров Северен Бимини — обясни Гуидо Дерланген. Освен че беше морски адвокат на групата, помощник-готвач и единственият на борда, който разбираше нещо от компютри, холандецът се бе превърнал и в неин неофициален изследовател. — Дълго около осемстотин метра и лежи на дълбочина пет-шест метра. Всъщност може да се види само от въздуха. Било е открито от пилот през 1969 г. Събитието потвърждава предсказанието, направено от американския медиум Едгар Кейси през 1938.
Ели поклати глава ужасено.
— Гуидо, направо ме плашиш. Откъде знаеш всичко това?
— Благодарение на главата си. — Холандецът с голямата плешива глава се усмихна и направи лек поклон. — Искате ли да продължа?
— Да — потвърди Фин.
— Благодарение на главата си — повтори Гуидо и продължи: — Макар повечето геолози да са на мнение, че това е естествено образувание, хората, които вярват в предсказанията на господин Кейси, мислят, че е път.
— Някой някога открил ли е нещо друго освен този така наречен път? — обади се Ели от дивана. — Някакви други доказателства?
— За съжаление, не — отговори Гуидо.
— Къде точно се намира това място?
— На около осемстотин метра от остров Северен Бимини и местността Парадайз Пойнт — вметна Фин. — Мястото е много популярно сред леководолазите и гмуркачите. Лодки със стъклени дъна. Изобщо радост за туристите.
— Извинете за въпроса — намеси се Рън-Рън Максевъни, а тясното му лице се смръщи, — но останах с впечатление, че това предприятие е за откриването на късове злато и други ценни предмети. Дублони и реали. Мога ли да попитам какво общо имат тези тъпи камънаци с нашата работа? — Както винаги силният шотландски акцент, който изригваше от азиатското лице, накара Фин да се усмихне.
— Наскоро се появиха теории, че Бимини Роуд може да е останка от насип или сух док. Съоръжение, което вероятно е използвано в опит да се извади или пусне отново на вода потънал кораб.
— Пет-шест метра дълбочина не е много — кимна Били. — „Мери Роуз“ от времето на Тюдорите беше изваден от дванайсет метра от Солънт15. Технологията за подобни сухи докове е на стотици години.
— Трябва да е имало нещо ценно на борда, за да си заслужава усилията — подхвърли Фин.
— Дублони и разни такива неща — облиза се Рън-Рън, а тъмните му очи проблеснаха.
— Ние смятаме, че това може да е мястото, където са направили опит да извадят кораб на име „Сан Антон“. Испански кораб от шестнайсети век.
— Кораб, пренасял съкровище?
— Малък търговски и пощенски кораб — обясни Били. — Но той има своя собствена тайна.
— А, сигурно досега са преровили района със ситни сита — поклати глава Ели.
— Вероятно — съгласи се Фин, — но са търсили големи, превозващи съкровища галеони, а не малки кораби. „Сан Антон“ няма и сто тона. Дори със странично сканиращи радари и най-новите звънци и свирки ще е трудно да бъде намерен.
— И какво ни е предимството? — попита Ели.
Били се ухили.
— Ние знаем точно къде да търсим.
Джеймс Джонас Ноубъл, шефът на „Ноубъл Фармасютикълс“, отпи от своя „Грантс Ейл Каск“ скоч и погледна през илюминатора, докато частният му „Чесна Мустанг“ прониза светлосиньото небе над Маями и пое право на изток. Срещу него в другото кремаво кожено кресло седеше неговият син Харисън, стиснал чашата диетична кола, и смучеше парчето лимон, с което я поднасяха. Той мразеше да лети и неговият старец го знаеше, затова извършваха този петнайсетминутен полет до частното им имение на Кат Кий, вместо двучасовото плаване с „Ноубъл Дансър“, фирмената яхта, която държаха на пристана пред къщата си на остров Фишър точно срещу Саут Бийч.
— Значи са го намерили? — попита Харисън своя баща, говорейки с парчето лимон в устата.
— Така ми казаха.
— На Бимини?
— В морето. Някак си са успели да научат точното местонахождение — обясни сивокосият мъж, седнал срещу него.
— И сега какво ще правиш?
— Ще трябва да се справя с положението. Преговорите с нашия приятел в Мексико са в критична фаза. — Той погледна към затворената врата, която водеше към кокпита и леко сниши глас. — Не можем да позволим някой да застане на нашия път. Приходите от второто тримесечие не са такива, каквито очаквах.