Горящ човек, помисли си Аркади. Май наистина му е мръднала чивията.
Джипът излезе на полянка в джунглата. Тя имаше вид на естествено образувание — наклонена ливада, която водеше надолу към малка гънка в горската почва. В предния край на гънката се издигаше ниска могила, висока петнайсет-двайсет метра, а зад нея се виждаше дълго възвишение с формата на пура, наподобяващо покрита с пълзящи растения и пръст пътека, издълбана от някое огромно животно. След кратката реч, която дръпна Гусман, Аркади беше останал с впечатлението, че отиват в старото село на наркобарона, но наоколо нямаше и следа от него. Хълмът имаше четири равни страни, стръмни до невъзможност — класическата форма на малка заровена ацтекска пирамида, която очевидно не беше докосвана от ръцете на любопитните съвременни археолози. Хълмчето сякаш беше запалено в пожара на златисти цветове и големи наподобяващи кожа листа, почти неприлично лъскави, които растяха по дългите тела на увивните растения. Хиляди бяха преплетени така, че формираха непроницаема дървена преграда.
— Наричат се жълта аламанда — обясни Гусман, докато спираше бъгито. — Латинското им име е Alamanda cathartica.
— Cathartica като в слабителните средства?
— Цялото растение е отровно. Ще се подуеш като балон, ако си толкова глупав, че да си хапнеш от него. След това ден или два няма да можеш да си вдигнеш гащите, но не е смъртоносно.
— Нали не си ме довел тук, за да разглеждам цветя? — попита Аркади.
— Не, не съм — кимна Гусман. След това закрачи надолу по тревата на наклонената полянка към гърбицата с формата на пура в подножието на пирамидата. Там разпери ръце драматично. — Доведох те, за да видиш това.
Кубинецът стигна до него и се загледа.
— Прилича на гроба на великана от приказката за Джак и бобеното зърно — отбеляза недоверчиво той.
— Забавно и най-вече, отчасти вярно. — Гусман пристъпи напред и отметна част от камуфлажната мрежа. Под нея имаше нащърбен отвор. Ръбовете на отвора блестяха в сребристо. Алуминий. Гусман се промъкна през отвора и изчезна във вътрешността.
Аркади го последна неохотно. Гусман запали една съскаща петромаксова лампа. Сякаш се намираха в корема на метално чудовище. Отляво и дясно се виждаха стоманени ребра. Навсякъде висяха жици, натежали от прахоляк. Гусман тръгна напред приведен заради теснотията.
— Ето — обяви той и вдигна лампата по-високо, за да може Аркади да вижда.
Предметът беше почти пет метра дълъг, с формата на тръба и малки къси криле. Беше положен в нещо подобно на метална люлка и захванат от двете страни.
— Какво е това? — попита Аркади тихо, защото се страхуваше, че вече знае отговора.
— Това е средната част на фюзелажа на бомбардировач B-47, от онези, които наричаха „Стратокрепост“. Предметът пред теб е едно от скритите оръжия за масово унищожение на Саддам Хюсеин. Било е тук през цялото време! Вашият президент Буш е бил напълно прав. — Гусман избухна в гръмогласен смях, който проехтя тенекиено в тясното пространство.
— Това е бомба — измърмори Аркади.
— Нещо много повече, капитан Крус — отговори Гусман. — Това е достатъчно голям лост, с който можеш да повдигнеш света. Ако искаш, можеш да кажеш, че това е бъдещето на вашата страна. — Лудият замълча, за да се наслади на въздействието. — Това е термоядрено устройство, свободно падащо, B28RN, модел 5q с мощност 1,45 мегатона. С други думи, водородна бомба.
— Пизда на палочке — прошепна Аркади. — Сега я загазихме.
11.
„Еспаньола“ измина пътя от Насау до Бимини за петнайсетина часа с лекота. Пристигна точно преди разсъмване и хвърли котва пред Норт Рок в кристалночиста вода с дълбочина седем-осем метра. От Маями, който беше разположен на десетина километра източно, не се виждаше нищо. Денят беше прекрасен. Нямаше голямо движение, ако не се смятат няколкото лодки с твърде ентусиазирани туристи и техните екскурзоводи, които търсеха бонфиш из плитките води. Изглежда никой не им обръщаше внимание.
От друга страна, Фин и Били знаеха, че вестта за тяхното пристигане щеше да се разнесе из малкия остров, приличен по форма на рибарска кукичка, с бързината на вятъра. Подобно на всеки малък град Бимини живееше и дишаше клюки.