— Всичко е малко като сън — отбеляза Били, облегнат на релинга на главната палуба. — Цялото това щуране в търсенето на стари карти със съкровища и търчането след ацтекското злато… Баща ми не би нарекъл това честна работа.
— С какво се занимаваше баща ти?
— Беше член на парламента.
— И това ли наричаш честна работа? — сряза го Фин. — Все едно да кажеш, че политиците никога не лъжат.
— Все пак…
— Моят баща и майка ми прекараха живота си в разкопаване на миналото. Те караха историята да оживява. Освен това повечето хора не мислят правилно. Всичко, което сме сега, е резултат на натрупвания от неща, които сме правили в миналото. Като проучваме какво сме правили, можем да решим какво да правим или да не правим в бъдеще. Търсейки търговски пътища на изток, испанците откриха Запада. Без тях и технологията, която позволи на Кортес да стигне там, сега нямаше да има Маями.
— Това може би щеше да е благословия.
— Ако не изучавахме ацтеките и защо са изчезнали така внезапно, нямаше да разберем модерната технология. Те са измрели заради свръхобработка на земята и настъпилия заради това глад, а не поради войни. Всичко е взаимосвързано и със сигурност е почтена работа.
— Така ли е, или сме куп алчни задници, които търсят приключения?
— Днес нещо не си във форма — въздъхна Фин и огледа мрачния си приятел.
— Мисля, че ме е обхванало едно от онези настроения, когато се питаш какъв е смисълът на живота — промърмори Били.
Сега беше ред на Фин да въздъхне.
— Ако не се бяхме срещнали, какво щеше да правиш сега? — попита тя.
— Сигурно щях да се опитвам да продам някое парче от семейното имение, за да купя нова трюмна помпа за яхтата — изсумтя той. — Онази, която преди време в Амстердам едва не взривиха под краката ни.
— И това ли е честна работа? Това ли е смисълът на живота? Кой казва, че не можеш и да се позабавляваш? Кой твърди, че днес светът няма нужда от приключения?
— Предполагам, че се дължи на калвинисткия ми произход — закима Били. — Работи безспирно и така нататък. — Той вдигна рамене. — Смятах да се занимавам с лодки, докато забележа първите бели косми, и чак тогава да се заема със сериозни дела.
— Например?
— Предполагам, че нещо смислено.
— Направил си докторат по испански в Оксфорд, а дисертацията ти е за трилърите на Джон Д. Макдоналд. Колко смислено е това… д-р Пилгрим?
— Предполагам, че бих могъл да стана учител.
— И да учиш други хора как да станат учители — поклати Фин глава. — Аз съм възпитана да вярвам, че важен е пътят, а не местоназначението.
— Сигурно смяташ, че се държа глупаво — въздъхна Били.
— Не — отвърна Фин, — зная, че се държиш глупаво.
Ели Санторо излезе от надстройката на няколко метра от тях.
— Нещо се появи на екрана на страничния сонар — съобщи едноокият моряк. — И то точно на мястото, където каза, че ще бъде.
Фин и Били го последваха в дългата каюта с нисък таван. Тя беше претъпкана с всякакви електронни уреди: от монитори до автоматични телевизионни камери, екрани на джипиеси, радари за бури, уреди за откриване на магнитни аномалии и рибни пасажи, хидроакустични апарати и странично сканиращи сонари.
Гуидо Дерлаген седеше пред цветния екран на страничния сонар и бързо натискаше клавишите, за да изчисти изображението. То приличаше на отпечатък от стар, подкован с цинтове ботуш, леко разширен в центъра и по-тесен към края.
— Три мачти. Висок при носа и кърмата. Въоръжен испански търговски кораб. Дълъг е около двайсет и четири или двайсет и седем метра — обясни холандецът. — Лежи на около десет метра дълбочина върху пясък.
— Дааа — намеси се Рън-Рън Максевъни, който се беше настанил зад барплота до вратата и отпиваше от стара емайлирана чаша, — а може и да е парче корал, което да прилича на не знам си какво. — Той направи гримаса. — Защо никой не го е видял, след като е толкова лесно?
— Всичко е нанесено на картите — намеси се Ели Санторо. — Подвижни дюни. Това е подводна пясъчна река. През последните няколко години имаше доста урагани. Време, каквото описва Ал Гор. Вероятно тогава е бил изровен.
— Въпреки това може да е някое тъпо парче корал.
— Ти май наистина си заядливо старче, а? — засмя се Били.