Хансон рефокусира бинокъла и започна да оглежда по-далечния хоризонт. Според информацията, която лордът и Фин бяха получили от парижкия книжар, „Сан Антон“ беше потънал на линията между плитчините в горния край на остров Северен Бимини, сега наричан Блъф, и образуванието от варовикови скали на около двеста-триста метра навътре в морето, видимо само при отлив, което се наричаше Норт Рок.
Според морските карти водата наоколо беше с дълбочина между шест и девет метра. В посока на плитчините и брега ставаше плитка, а откъм Флоридския пролив дъното се спускаше рязко до шейсет и повече метра.
Бордовият дневник на капитана на „Сан Антон“ казваше, че корабът е бил запратен в плитчините от урагана и е потънал точно там, пред брега. Също според дневника „Сан Антон“ превозвал малък товар подправки, в по-голямата си част пипер, и не си заслужавало да се правят опити да бъде изваден. От друга страна, както правилно отбеляза лорд Били, ако не е превозвал ценен товар, защо капитанът си е направил труда да даде толкова подробно описание на мястото, където е потънал?
Хансон свали бинокъла и запали друга цигара. Цялата тази работа беше далеч от него. Той все още си получаваше всеки месец чека със заплатата и вече беше свикнал с тропическото родно пристанище, да не говорим за кефа да не се главоболи с товари като бананов чипс, каучук, а веднъж дори му се бе случил кошмарът да превозва ужасяващ товар от течно гуано.
Той вдигна бинокъла и отново внимателно огледа водната повърхност. Нямаше какво да види освен слънцето, което ослепително проблясваше по тюркоазните вълни, простиращи се чак до хоризонта. Затвори очи, за да даде възможност на сетивата си да запомнят този миг. Усмихна се на себе си, когато усети топлината на слънцето върху потъмнялата кожа на красивото си лице. Точно от това имаше нужда, курс право напред и нищо заплашително на хоризонта.
Фин се носеше над корабните останки, докато Били и Гуидо извършваха фотографското проучване. Лордът държеше голяма цифрова камера „Никон“, а холандецът стискаше двуметровата разграфена летва за определяне на размерите. Преди да се откаже от работата си като фирмен адвокат, представата на мускулестия холандец за приключение беше да посещава три пъти седмично гимнастическата зала. По това време дори не знаеше да плува.
Обаче Гуидо нищо не вършеше наполовина и само след осемнайсет месеца плуваше по-добре от Фин и вече беше специалист по гмуркане с акваланг. На всичко отгоре четеше с килограми книги по антропология и археология и накара Брайни Хансон да почне да го учи на навигация по звездите.
Фин се беше вторачила във формите долу. В главата й нямаше никакво съмнение, че това беше „Сан Антон“, потънал тук през юли 1521 година под командването на капитан Гонсало Родригес, мъжът, водил дневника, който им беше показал Пиер Жумер в Париж. Корабът не беше по-дълъг от двайсет и пет метра и би се побрал с лекота между първата база и домашната плочка на обикновен бейзболен диамант19.
На испански „нау“ означаваше кораб и този беше последният от дълга поредица плавателни съдове, развивали се през вековете. Кърмата и носът бяха построени високи като крепостни кули, откъдето копиеносци и стрелци можеха да нападат другите кораби. В случая със „Сан Антон“ крепостната кула, която представляваше бака на кораба, се издигаше на два или три метра над пясъка. Задната горна палуба не се очертаваше толкова ясно. Главната палуба на кораба беше напълно засипана от пясък и единственото доказателство, че има такава централна част, беше остатъкът от главната мачта, който стърчеше черен от златистия пясъчен език, приличен на неподвижна река, водеща към синята дупка само на няколко метра от останките. Беше очевидно, че корабът е полегнал на едната си страна, и Фин знаеше, че „късметът на ирландците“ е на тяхна страна. Още един ураган и съдът вероятно щеше да бъде неизбежно засмукан от вертикалната варовикова пещера и почти сигурно разкъсан на части.
Когато Били свърши със заснемането на останките, Фин се гмурна надолу към каравелата. Тя заплува покрай нея, като я оглеждаше за някакъв начин да проникне в корпуса. Ако Жумер беше прав, капитан Родригес е знаел, че превозва нещо много ценно за своите господари в Испания, и по всяка вероятност е гледал да е близо до него.
Ако Кортесовият кодекс наистина е бил на борда, най-вероятно все още се намираше в каютата на капитана, разположена под горната палуба. При първия оглед Фин не откри отвор, което означаваше, че ще трябва да извадят големите вакуумни помпи и маркучите, за да изсмучат излишния пясък. Ако стигнеха достатъчно дълбоко, вероятно щяха да открият дупка в корпуса, пробита, когато корабът е заорал в близките плитчини, гонен от урагана. Да се влезе откъм дъното при наличието на подвижен пясъчен нанос обаче беше твърде опасно. Да намерят път навътре откъм палубата щеше да е много по-сигурно.
19
Пространството на игрище за бейзбол, затворено между три бази и домашната плочка, където стои удрящият с бухалката. Бегачът трябва да я докосне, за да отбележи точка. — Б.пр.