Сега боботенето от двигателя на траулера започна да блъска в ушите на Фин. Гуидо им направи знак с три извити във формата на куки пръсти. Той посочи нагоре и Фин осъзна какво иска да каже на нея и Били. Ако имаше достатъчно куки по основните и допълнителните въжета, които траулерът влачеше зад себе си, те щяха да разполагат с достатъчно сила, за да повдигнат останките на „Сан Антон“ и да смажат под тях тримата водолази. Нямаха никаква възможност да се доберат неразкъсани до повърхността. Нямаше къде да отидат, освен ако не се опитат да стигнат до отвора на синята дупка на няколко метра от тях.
В този миг Били съзря друга възможност за бягство. Той стисна Фин за рамото, накара я да се обърне и посочи надолу. Под краката си тя успя да види бледа черна и лъкатушеща линия на мястото, където корпусът опираше в пясъка. Тримата водолази се обърнаха надолу и се стрелнаха към корпуса, край който започнаха трескаво да копаят с ръце. Боботенето на двигателите на траулера ставаше все по-оглушително. На дъното назъбената дупка в корпуса на „Сан Антон“ започна постепенно да расте и Фин видя какво представлява: останките от стар оръдеен порт в кърмовата секция, сега наполовина заровен. Той щеше да им осигури път за влизане в кораба.
С пълни дванайсет възела, виещ рудан на котвата и оглушителен рев на дизелите, „Еспаньола“ се носеше право срещу траулера. Влекачът беше два пъти по-голям от рибарския кораб и дори само с кос удар щеше да го обърне. Траулерът обаче не се поколеба и само след няколко мига водолазните буйове и гумената лодка изчезнаха под вдигащия пенещи се вълни нос. Хансон леко промени курса. Беше твърде късно да блъсне риболовния кораб, но все още имаше шанс.
— Копелето няма име на шибания нос! — изрева Рън-Рън, надвиквайки шума на двигателите. — Мамицата му, този е чист пират!
Хансон рискува да стрелне един бърз поглед. Инженерът беше прав. Името на траулера и номерът на лиценза му бяха замазани със смазка или боя. Ако успееше да избяга във Флоридския пролив, след няколко часа щеше да изчезне сред флотилията от рибарски кораби, порещи тези води.
— На какво разстояние сме?
— По-малко от сто метра — отговори Рън-Рън, който имаше добър окомер. — Може да го ударим в средната секция, но може и да не стане, защото трябва да влачим тази шибана котва.
— Колко от веригата е още във водата?
Рън-Рън надникна през борда.
— Шест метра.
— Тогава ще успеем — кимна той с опънато от яд лице. — Дръж се, старче!
Сякаш и „Еспаньола“ се оказа на висотата на мига, защото със скъсяването на котвеното въже във водата, съпротивлението срещу нейното движение напред намаляваше и носът й се вдигаше все повече. Големият влекач пореше мощно водата, оставяйки зад себе си широк разпенен килватер, докато летеше напред. Оставаха още няколко метра, докато блъсне кърмата на другия плавателен съд.
— Гадното копеле е замело всички следи — изкрещя Рън-Рън.
С ъгълчето на очите си Хансон вида, че шотландецът е прав. Името и родното пристанище на кърмата също бяха замазани.
Влекачът леко потрепери, когато котвата „Данфорт“ и тежката й верига докоснаха двете въжета, които се простираха от издадените навън временни мачти на траулера, и ги разкъсаха. Строшиха ги и ги превърнаха в къси нацепени огризки, които рухнаха на палубата на по-малкия кораб. Въжетата се скъсаха, подхванати от котвената верига, и „Еспаньола“ повлече трала настрани от мястото на гмуркането. Най-сетне котвата изскочи от водата и се блъсна с трясък в клюза, влачейки въжетата като дълги водорасли.
Хансон направи широк завой с „Еспаньола“, с който заобиколи насечения масив на Норт Рок, след това намали и накрая спря. Сега откъм десния борд траулерът се носеше бързо в далечината. Не можеше да става и дума да го гонят. В определен момент витлото щеше да се оплете във въжетата, откъснати от него. По-важно беше да се погрижат за безопасността на Фин и останалите. Хансон вдигна бинокъла и го насочи към мястото, където преди малко се полюшваше гумената лодка. Сега там имаше само няколко парченца от нея и буйовете, които отбелязваха мястото.