— Питам се кой ли е светецът покровител на убийците? — заговори кардиналът отново.
— Свети Гунтрам — отговори мъжът, който стоеше зад него. — Повикал лекар, за да излекува умиращата му жена, и когато той не успял да й помогне, Гунтрам му прерязал гърлото с бръснач.
— И ти ако не знаеш… — измърмори Роси. След това се обърна и закрачи обратно към лъскавата статуя на разбита сфера от Помодоро. — Свържи се с Гусман. Разкажи му за тези търсачи на съкровища. Трябва да изчезнат без много шум и колкото може по-бързо. И този път никакви грешки.
— Както наредиш — кимна мъжът.
— Добре — кимна кардиналът. — А сега си върви. — Той благослови убиеца с два пръста.
Група монахини екскурзиантки в старомодни провиснали раса прелетяха като ято черно-бели чайки, неизбежно тромави. Той благослови и тях. Всички се спряха, поклониха се и бързо се прекръстиха, прошепвайки „Боже, помилуй“, докато минаваха покрай него. Кардиналът се обърна отново към очилатия мъж с дебелите лупи, но той вече си беше тръгнал.
— Бог с теб — каза божият служител, без да влага нищо в думите.
Кат Кий е частен остров, разположен на юг от Бимини, който се рекламира като един от капитан Моргановите острови на съкровищата. През годините беше служил за база на корабите на Конфедерацията, които пробиваха блокадата, а през Втората световна война като лагер за физическа подготовка и място, където уиндзорският херцог показваше на нищо неподозиращата публика оксфордски обувки за голф с пискюли и дълги аргайлски чорапи. Всъщност той е малък безличен остров във веригата острови Бимини, но понеже е най-близо до Маями, си спечели голяма известност като сборно място на контрабандистите на ром по време на Сухия режим, както и на удобно място за срещи на малки и големи бандити и политици, когато им се приискваше да залагат и да чукат. Освен това беше отлично място за лов на риба тон. Сюжетът в последния роман на Хемингуей се развива в този район, както безкрайно повтарят местните новобогаташи. Последното действие в съдбата на острова е в ръцете на семейство Рокуел, подаващо най-ниските оферти за всички търгове на НАСА, включително за космическата совалка с нейните несекващи затруднения през годините.
Островът имаше формата на двузъба рибарска кукичка, като дебелата й част сочеше на юг, а тясната на север. На дебелата част бе разположено игрището за голф с девет дупки, някога обгрижвано от уиндзорския херцог и карираните му чорапи в качеството му на генерал-губернатор на Бахамите по време на Втората световна война. Абдикиралият от престола крал играеше безкрайни партии голф, докато неговата жена с орлово лице прескачаше до Маями, за да си пазарува ненаблюдавана.
Всеки със стик Голямата Берта може да запрати топката през целия остров право в Атлантическия океан или Флоридския пролив в зависимост от това накъде е бил обърнат. Днес с двайсет и пет хиляди долара можете да попаднете на Кат Кий и малко повече от половината на тази сума ще ви позволи да останете на острова, стига комитетът по членството да одобри дълбочината на вашата банкова сметка и дължината на яхтата или частния ви самолет. В своето време Ал Капоне, Мейер Лански, Ричард Никсън, Бебѐ Ребозо и Спиро Егню обичали да посещават Кат Кий. Единствената друга претенция за слава на малката варовикова точица беше кулата за риба тон — алуминиева платформа, прикрепена към рибарската лодка, която се използва за откриване на рибите.
На площадката пред седмата дупка на игрището за голф „Уиндзор Даунс“ Джеймс Ноубъл нагласи своята топка „Максфлай Блек Макс“ и след това ядно запрати струващото пет долара на изстрел кълбо на около двеста и седемдесет метра над дърветата и плажа право в океана.
— По дяволите, какво ти става? — попита Ноубъл сина си, който играеше ролята на момче за стикове.
Въпреки че пушенето на игрището беше строго забранено според клубните правила, фармацевтичният магнат запали пура „Кохиба Страйт Пирамид“ и я засмука на пламъка на златния си „Дънхил“, докато се разпали.
— Направих точно това, което ми каза — отговори Харисън Ноубъл.
— Казах ти да решиш проблема, а не да го обявиш на целия шибан свят. С траулер? Харисън, за бога! — По-възрастният Ноубъл постави още една топка и я изстреля по дирите на първата.
— Опитах се да направя така, че да прилича на нещастен случай.
— Е, получи ли се?
— Не останах, за да видя с очите си.
— Значи може и да си свършил работата, а?