— Най-вероятно — изръмжа напрегнато Бауман. — Тези мексикански въртележки обикновено са такива.
B-47 беше известен със своята придирчива електроника. Последното, което Тайнън и останалите биха желали, бе да прекарат Гъската през гръмотевична буря с няколко мегатона ядрени бомби в търбуха.
— Дай ми маршрут, който срязва малко ъгълчето на квадранта. Ще видя дали ще успея да се промъкна.
— Да, сър — отговори Бауман.
Тайнън натисна бутона на гърлото си за смяна на канала на микрофона и заговори с Уоли Менг, седнал пред него на мястото на втория пилот:
— Уоли, аз ще я поема. — С лявата си ръка той хвана щурвала, който внезапно стана по-тежък, когато Менг отстъпи контрола върху големия самолет.
— Имаш я — отговори вторият пилот.
— Потвърдено. — Тайнън почувства как под шлема му започна да се образува пот. Вече не се чувстваше като в автобус. Сто тона стомана и алуминий се носеха с половината от скоростта на звука към огромния електрически контакт в небето.
— Майоре — изпука гласът на Бауман от преградката за навигатора в носа, — ще се отклоним с десет градуса от курса, а след това трябва да се върнем. Това ще се отрази малко върху горивните ни запаси.
— Майната му на бензина. Въведи маршрута.
— Да, сър.
Изведнъж се намериха във външния край на бурята. Дъжд се лееше върху пластмасовия кокпит като из ведро и замъгляваше всяка видимост. Автопилотът беше поел руля и Тайнън усещаше как възголемите педали мърдат под обутите му в ботуши крака. Точно пред тях избухна светкавица и освети небето. Майорът изведнъж усети болка да пронизва челото му, когато звуковата вълна се стовари върху тях. Самолетът се разтресе като листо. Точно в този миг корозиралият клапанен щифт в дюзата на левия външен двигател се пропука и разпадна. Резултатът настъпи мигновено. Моторът избухна и се откъсна от усилените си пилони, леейки блестящ облак от силно избухлив керосин, като преди това отнесе около шест метра от лявото крило на Гъската на мама. Загубата на мощност, която обикновено се проявяваше при излитане, беше един от нерешените проблеми на иначе отличното досие на B-47 в областта на стабилността. Упътването за употреба на бомбардировача, особено в случай на катастрофално събитие, каквото преживяваше Гъската, изискваше от пилота в рамките на 1,7 секунди да завие на противоположната страна, за да попречи на самолета да влезе в свредел в резултат на тягата от двигателите на неповреденото крило. Контролното време от 1,7 секунди беше доста над възможностите на напоения с алкохол мозък на майор Бък Тайнън в този критичен момент. Преди да стовари крака си върху педала на руля, вече бяха минали почти цели три секунди.
Той се бореше за контрола върху машината, но нищо не помагаше. Земното притегляне и физиката наложиха волята си на Гъската на мама. Крайният резултат беше неизбежен и всички от екипажа на бомбардировача го знаеха. Те реагираха инстинктивно.
В носовия отсек Бауман сграбчи приличащата на велосипедна спирачка ръчка отдясно на седалката си и я натисна. Барутният заряд под седалката изби шарнирния механизъм и навигаторът беше засмукан от мрака. За съжаление механизмът за задействане на парашута, монтиран на седалката, беше откъснат при катапултирането. Бауман пищя през цялото време, докато фучеше надолу в мрака от две хиляди метра височина над тъмните води на два километра от полуостров Юкатан без нищо, което да забави падането му. По времето, когато седалката и завързаният с колани към нея навигатор достигнаха водната повърхност, скоростта им беше смъртоносна. За тях водата беше с плътността на гранит и при удара Бауман се разпадна на парченца.
Съдбата на Уоли Менг не беше по-добра, макар че спази процедурите за катапултиране до последната буква. Увери се, че коланите на седалката са стегнати, провери дали механизмът за отваряне на парашута на рамото му е закачен, след което се протегна надясно към механизмите за бързо освобождаване на въздушния маркуч и съобщителните кабели. Накрая напипа ръкохватката на катапултния механизъм и я натисна. Трите барутни заряда се възпламениха един по един и седалката полетя нагоре със скорост 18 G. Единствената му грешка беше прекалено бързата му реакция. Нещастният втори пилот предполагаше, че Тайнън вече е катапултирал. Балдахинът над главата на Менг беше цял и на мястото си — навита арка от здрава пластмаса. Шлемофонът на Менг се вряза в балдахина, строшавайки и двете, а силата на удара смаза черепа му като яйце, ударено в ръба на чугунен тиган. Главата му, която сега се крепеше единствено от разбитата каска, беше пробила плексигласа и изложена на въздушното течение, което обгръщаше защитната обвивка с 640 километра в час. На практика незащитеният врат на Менг беше извит от силата на течението и срязан от нацепения плексиглас. Отрязаната глава излетя в мрака на нощта и се заизвива като проблясваща топка за боулинг в биещия отгоре дъжд.