— Моля?
— Първоначалният взривател на бомбата е някакъв вид силен експлозив. Като се махне тритиевото ядро, експлозивът може да бъде взривен без всякаква опасност. Една бомба без взривател беше възпламенена по случайност около Албакърки, Ню Мексико. Взривът издълба кратер с диаметър четири метра и уби една крава.
— На генералисимуса няма да се хареса, че ще обезвредите любимите му играчки — подхвърли Крус.
Пуенте се усмихна. Проблесна златен кътник. Останалите му зъби бяха пожълтели от прекалено много цигари.
— Що се отнася до мен, кон да му го начука в тъпия задник. За какво иначе са спецчастите?
— Той също има хора. Пази го цял взвод телохранители.
— Подкупете ги.
— Техният началник е братовчед на Гусман.
— Платете и на него.
— А ако не пожелае да се продаде?
— Капитан Крус, всеки може да бъде купен. Просто му дайте повече. Ако не вземе парите, свалете му главата.
— А каква ще бъде моята роля в тази работа?
— Да заведеш ядрените експерти и хората от спецчастите до лагера на Гусман и да забаламосаш генералисимуса.
— Как ще обясня присъствието на китайските другари?
— Кажи на Гусман, че са възможни купувачи. Накарай го да повярва.
— Генерале, ако това се получи така, както го описа, в нашата транспортна мрежа ще зейне огромна дупка. А тя изкарва доста пари за народната власт.
Пуенте се облегна удобно в креслото, постави върховете на дебелите си, но с добре поддържан маникюр пръсти на крайчеца на бюрото и се усмихна. Кътникът му отново проблесна.
— Капитане, ако трябва да се знае нещо за наркобароните, то е, че нямат свършване.
Макс Кеслер седеше на любимото си място до витрината със сладкишите в кафене „Лиополд“ и се наслаждаваше на любимата си закуска от белгийски сладки вафли с допълнителна порция сметана отстрани и второто си кафе с мляко по австрийски. Малко по-късно щеше да завърши закуската си с торта „Естерхази“ и може би дори още едно кафе. Той погледна навън през поредицата стъклени врати към павирания с тухли двор и се замисли за предстоящия проблем.
В интерес на истината, това не беше проблем, а по-скоро ситуация, и ако всичко, което бе открил, беше вярно, съществуваше възможност за голяма финансова печалба и значителна власт в областта на разузнаването. Кеслер, който рядко разговаряше с когото и да било, освен ако не беше по работа, никога не би описал своето занятие в отрицателни краски. В слабо вероятния случай, ако го помолеха да го стори, той щеше да се обрисува като рибар, който хвърля голяма мрежа и хваща най-различни риби, от които създава угощение за своите клиенти. Обаче от клинична гледна точка и в името на обективността би било по-добре да се опише като лаком паяк в средата на огромна мрежа, който забива острите си зъби в телата на своите жертви, втечнява вътрешните им органи и поглъща полученото.
В неговия случай мрежата се състоеше от информатори по цял свят, които го захранваха с късчета наглед несвързана информация, която той смилаше и после повръщаше в еднократно и изпълнено със значимост самопрочистване, при което неясните връзки се вкоравяваха в разбираемо цяло. Истинският талант на Макс Кеслер беше неговата способност да създава ясна картина от разбъркания информационен пъзел. Такъв беше и баща му преди него. Той нямаше тайни мотиви да крие своята оценка, така че картината, в която тя кристализираше, беше съвършено ясна и безпристрастна. Неговата единствена цел беше самата картина и нейното сглобяване.
Сега се намираше в онази част от процеса, когато беше относително сигурен, че притежава всички късчета от пъзела, като поне външните му очертания вече се бяха формирали. Останалите части също се събираха и просто чакаха да бъдат сглобени. Той потопи последното парченце вафла в малката купичка със сметана и го пъхна в устата си, като поля залъка с глътка ароматно кафе. След това махна на келнера. Беше време за десерта.
Пред него се появи парчето „Естерхази“ — многослоеста торта с бадемов пълнеж. Макс си гребна малко, възбуждащо очакванията парченце и го остави да се разтопи по средата на езика, докато в същото време подреждаше фактите и гледаше с празен поглед в пространството.
Първо, Харисън Ноубъл, посредствен ловец на съкровища, обикалящ Карибите, му иска информация за Анхел Гусман. Очевидно по нареждане на своя баща милиардер и производител на лекарства. Така се получава връзка между наркобарона Гусман и Ноубъл баща.