Второ, Фиона Райън и лорд Уилям Пилгрим, много по-добри търсачи на съкровища, които извършват проучване в Архива на Индиите в Севиля, са видени да бъдат следени от човек, свързван с кардинал Енрико Роси и неговата съвременна Инквизиция — Черните рицари. От това се получава връзка между Райън, Пилгрим и кардинал Роси.
Трето, същата двойка търсачи на съкровища е видяна в парижка антикварна книжарница малко преди нейният собственик да бъде убит от агента на Роси, и накрая Райън и Пилгрим са убити, докато старият Ноубъл играе голф само на няколко километра от Кат Кий. От това възниква неясна и слаба връзка между наркобарона Гусман, фармацевтичния крал Ноубъл, лорд Пилгрим и неговата приятелка.
Последното парченце от пъзела се получи едва снощи. Един от добре смазваните му източници в ЦРУ го информира, че представителството на агенцията в Куба е съобщило, че Аркади Томас Крус, единственият известен капитан на подводница на режима, за който се предполагало, че е придаден като съветник към Революционния военен флот, е видян да се качва на самолет на „Еър Канада“ с местоназначение Торонто. Единствената причина кубински флотски офицер да отиде в Канада е заповед от Главната квартира на военното разузнаване в посолството на режима в Отава. Вероятно този Аркади Крус е отишъл точно там. Кеслер никога не беше чувал за подводничаря, но от много години се носеше упоритият, макар и недоказан слух за „изгубената кубинска подводница“, скрита в търбуха на стар товарен кораб като във филм за Джеймс Бонд. На Кеслер това винаги му беше звучало налудничаво, но сега вече не беше толкова сигурен.
След скандала с наркотиците, който бе довел до екзекуцията на генерал Арналдо Очоа през 1989 година, не беше трудно да се направи връзка между кокаиновата и хероиновата армия на Анхел Гусман и кубинските военни. Внезапно използването на стара подводница за транспортирането на наркотици престана да бъде толкова налудничава идея. Интуицията му помогна да направи връзката между Крус и всичко останало, но нейната точност беше в основата на успехите на Кеслер.
Той набоде с вилицата си последните късчета от тортата, събра ги грижливо на купчинка, преди да ги пъхне в устата си. След това отпи глътка кафе и си кимна. Можеше да се направи едно-единствено заключение: изглежда в джунглата скоро щеше да настане суматоха.
14.
В края на петнайсети век Кабо Каточе се намираше на края на света. Всъщност отвъд него. Години по-късно един испански галеон се разби там. Още няколко години след това най-сетне един кораб пусна нарочно котва на мястото. Експедицията се оглавяваше от мъж на име Франсиско Ернандес де Кордоба, който имаше мандат от губернатора на Куба да намери роби за тамошните плантации със захарна тръстика.
Не бе изненадващо, че местните не приемаха твърде любезно поробването си и се биеха, за да се защитят, но техните лъкове, прашки и ризници от памучен плат с подплънки не бяха равностойни на испанските мускети, арбалети и саби. Един на нула за испанците срещу маите, включително плячкосването на малко златни и медни идоли, които брат Гонзалес, доминиканец и на практика „политкомисар“ на Инквизицията в тази експедиция, задигна от техния храм. Той разполагаше с властта да прокълне всеки туземец или дори испански еретик и да нареди да бъде вързан на кладата и изгорен. Доста власт за един привидно смирен брат.
Кабо, или нос, Каточе е испанската транслитерация на маянската дума „каток“, която означава просто „нашите къщи“ или „нашето място“. Той се намира на най-северния връх на полуостров Юкатан, на около петдесет и пет километра от курортния град Канкун. По-голямата част от района, някогашната маянска провинция Екаб, беше напълно ненаселена през последните петстотин години и на практика бе недостъпна както по суша, така и по въздух. В средата на 1990-те години районът беше обявен за природен резерват и макар да бяха направени известни опити крайбрежието да бъде развито, те всички се провалиха. Най-близкото населено място е почти напълно запустялото селище Таксмал. От някога процъфтяващия пазарен град на границата с джунглата източно от Кантунилкин и на север от Леона Викарио бяха останали само няколко опърпани колиби с покриви от палмови листа.
На Фин Райън й беше отнело почти половин месец, за да стигне до там, което се равняваше на почти светлинна скорост, като се имат предвид стандартите на мексиканската бюрокрация. Фактът, че нейните родители бяха известни археолози в района на Юкатан, малко бе ускорил нещата, като за това допринесе и нейната собствена биография. Присъствието в медиите, осигурено й от нейните предишни постижения в откриването на откраднати от нацистите произведения на изкуството, и последните й приключения в Южнокитайско море също се оказаха от полза. Тя и Били прекараха два месеца в Маями, екипирайки се за експедиция в джунглата, след това прекосиха Мексиканския залив и хвърлиха котва в стария пристанищен град Прогресо.