— Защо никога не споменава подобни неща, преди да тръгнем да гоним тоя, дето духа? — прошепна Били на Гуидо.
— Можем да попаднем и на мексиканския мънистов гущер Heloderma horridum. Той също може да убие. Да не говорим за скорпионите, Черните вдовици, африканските пчели убийци, акуа мала, или с други думи, морските бълхи. Да, д-р Гарза, джунглата е опасно място. Добре осъзнавам това.
— Надявам се също така да осъзнава, че те са седмина срещу нас четиримата — измърмори Гуидо, докато гледаше просветващите мачете във войнишките ръце.
— Успокояващо е да знам, че сте запозната с тези опасности — отговори Гарза. — Юкатан не е място за наивници. Твърде далеч сме от Канкун и Косумел.
— Да, докторе, но също така сме и на голямо разстояние от нашето местоназначение, така че може би е време да започнем пътуването си.
— Само ако съзнавате в какво се забърквате — забави темпото Гарза.
— Д-р Гарза, това е само проучване — отговори Фин. — Не сме дошли да обираме гробове или да крадем артефакти. Разполагаме с информация, която подсказва съществуването на голям неизследван обект. Данните от „Ландсат“, който прави термични снимки на земната повърхност и геофизичните показатели, също го потвърждават. Разполагаме и с координати от джипиес, които показват една неизследвана аномалия на сто и седемнайсет километра северно оттук и на четирийсет и три километра от старата сезалова плантация на име Ранчо Порвенир.
— Неизследвана досега аномалия? — прошепна Били. — Това е направо страхотно.
— Добре — кимна Гарза, — накъде да поемем?
Фин бръкна в раницата, която лежеше в краката й, и извади един ръчен джипиес „Гармин“ и го включи. Погледна екрана и след това посочи към далечната страна на полузапустялото селище и пътя, който изчезваше в джунглата.
— Натам.
Гарза излая заповед на войниците и те се разделиха на три двойки. Две отпред, една отзад заедно с него, а хората на Фин между тях. След това потеглиха.
— Защо селото е запустяло? — попита Фин, докато се движеха по прашния селски път към хвърлящия сянка листак на джунглата.
— Намерили са другаде работа.
— Земеделие?
— Работят за кокаинистите в района. Изкарват повече пари, отколкото ако отгледат няколко нивици със закърняла царевица. Страхувам се, че това е проклятието на Юкатан. — Той направи още по-ужасяваща физиономия от обикновено. — Не всички от нас могат да сервират коктейли на туристите в канкунския „Хилтън“.
Фин не обърна внимание на забележката, макар че му съчувстваше. Канкун беше за Мексико същото, което бе „Дисни Ленд“ за задните улички на централен Детройт.
— Възможно ли е да налетим на някой от онези кокаинисти, както ги нарекохте?
Гарза се усмихна.
— Моите хора със сигурност се надяват това да стане — отговори той и се засмя.
— Докторе, не искам да се забърквам в неприятности.
— Това е трудна работа, но все някой трябва да я свърши — отговори Гарза на испански.
— Какво каза? — не разбра Ели.
Били му преведе.
— Много добре, лорде — кимна Гарза подигравателно.
— Благодаря от сърце, професоре — отговори Бил със също толкова подигравателен тон и се поклони театрално.
Гарза се намръщи.
Фин въздъхна. Събитията не се развиваха така, както се беше надявала.
Стигнаха до края на пътя и огромните дървета сейба, които бележеха границите на селото. Фин се обърна, за да го погледне за последен път. Жълтото куче, което бяха видели при пристигането си, сега седеше на кльощавите си кълки в средата на пустия площад и я гледаше вторачено. Излая веднъж, стана, разтърси се и пое нанякъде.
Фин изостави пътеката и джунглата я погълна изведнъж.
15.
Във Ватикана сигурно имаше хиляда помещения, където можеха да се провеждат срещи. Всяко от тях беше подложено на някакъв вид наблюдение от Информационната служба на Ватикана (ИСВ), или с други думи, ватиканската тайна служба, прочула се скандално с напълно излишно разследване на някакво НЛО с религиозна насоченост. По-късно излезе, че това е конспиративна теория, пусната от италиански журналист, който живееше в Рим и разполагаше с твърде много свободно време и неуморно работеща уста.