Когато смехът позатихна, ИСВ беше осветена за добро, но сега вече никой не я взимаше на сериозно. Никой, с изключение на хората във Ватикана, които знаеха повече. Кардинал Енрико Роси от Черните рицари беше между тях. В резултат всяка среща на тайната група се провеждаше в свободна зала малко извън границите на религиозния градец Субиако, който се намираше на четирийсет километра от Рим.
Градчето беше най-известно с това, че там е основан Бенедиктинският орден. Сред по-интересните му някогашни жители са Лукреция Борджия, прочутата отровителка, и Джина Лолобриджида, филмовата звезда. Докато действията на всеки в границите на Ватикана се наблюдаваха, беше почти невъзможно да се проследи някой в гъмжащото от туристи градче.
Групата, която помежду им беше известна като Дванайсетте, се състоеше от хора с всякакъв произход и занятие. От високопоставени членове на Църквата като самия Роси до индустриалци, политици, медийни магнати и дори един старши член на мафията. Общото между тях бяха само две неща: фанатичното им отдаване на древната форма на католицизма, която изповядваха, и не по-малко разпаленият им стремеж към пълна власт.
На тази среща присъстваха само петима членове на управляващия съвет на ордена, най-малкото число, способно да вземе управленско решение според древните закони на Черните рицари.
Петимата мъже бяха Енрико Роси, Кар Хофер от Банко Вениция, фирмата, използвана от Дванайсетте за техните тайни разходи, Майкъл Фабрицио, нюйоркски бизнесмен и Малтийски рицар освен член на Дванайсетте. В американските медии той беше по-известен като Майки Райс. Шон Окифи, дългогодишен снабдител с оръжие на уж несъществуващата Републиканска армия, а сега независим и напълно узаконен търговец на оръжие със седалище в Рим. И накрая отец Мануел Перес, който някога оглавяваше колумбийската Националноосвободителна армия (НОА).
Свещеникът Перес уж беше умрял от хепатит през 1998 година, но през последното десетилетие всъщност живееше в изгнание и изпълняваше ролята на свръзка между Дванайсетте и другарите си от НОА. Той беше главният представител на ордена за Южна Америка и предоставяше значителна финансова подкрепа за организацията.
Те се срещнаха в прилично на пещера помещение, което преди беше използвано за манастирска трапезария. Бившата трапезария беше празна, като се изключи една дълга монашеска маса с пейки, на които можеха да се разположат двайсет души.
— Положението в Мексико се промени малко — започна Роси без встъпление. — Твърде много баби непременно ще развалят детето.
— Ваше Високопреосвещенство, обяснете малко по-подробно — обади се банкерът Хофер.
— Гусман стана твърде алчен.
— Казах ви, че ще ни създаде само неприятности — изръмжа Перес, слаб сивокос мъж в обикновено монашеско расо.
— Той не създава неприятности — отговори Окифи със смях, — ами е направо луд за връзване.
— Луд или алчен — това няма значение. Трябва да се оправим с него — продължи Роси.
— Каква точно форма е приела тази алчност? — попита Майки Райс, навлизайки в същността на проблема.
— Включил е кубинците.
— По дя… Изглежда е по-луд, отколкото го мислех — тихо подхвърли Окифи.
— По какъв начин това се отразява на нашата сделка с двамата Ноубъл? — отново попита Майки Райс.
— Това е друга работа. Очевидно двамата са свързани и младият Ноубъл е решил сам да се заеме с онази Райън и нейния приятел.
— Доста е предприемчив, нали? — усмихна се Окифи.
Роси се смръщи.
— Ноубълови са много известни. Това се отнася и за Райън. Вече два пъти нашите пътища се пресичат и трябва да призная, в наш ущърб, и то голям.
— Ами оправете се с тях — предложи Хофер.
— А ако се намесят двамата Ноубъл? — изпръхтя Роси.
— В момента за нас фармацевтичната компания „Ноубъл“ представлява голяма инвестиция.
— Аз лично притежавам доста техни акции — обади се и Райс.
— Намираме се в много деликатно положение, като пускаме Гусман срещу останалите. Ако действаме необмислено, можем сами да се гръмнем в краката — каза Роси.
— Тогава намери по-добър стрелец — подхвърли Окифи.
— И аз мисля така — кимна Роси. — Бих казал, че този е способен, но само в градска среда. — Кардиналът поклати глава. — Имам някого другиго предвид. — Той се усмихна леко. — Стар войник. Един от най-добрите.